Охлювът е хермафродит, който снася яйцата си в издълбани малки ямки в рохкавата почва на различна дълбочина – до 12 см. От оплодените яйца се излюпват охлювчета, които са „програмирани” да ядат още с появата си. В благоприятен период броят им нараства много бързо, а един индивид живее няколко години.
При рязка промяна в условията на средата – засушаване или застудяване, охлювите се скриват в черупката и се инкапсулират, като отделят слуз на отвора. Тя засъхва и се образува твърда протеинова мембрана, след което метаболитните процеси се забавят и преминават в летаргично състояние.
В градина те са едни от най-многобройните обитатели. От една страна изпълняват важна санитарна функция, преработвайки падналите и изхвърлени остатъци, а от друга причиняват много щети. Охлювите ядат практически всичко, което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма, че унищожават младите и сочни растения до корените, като правят и дълбоки дупки в кореноплодите.
Местообитаване
В топло и сухо време охлювите се укриват на места, където е тъмно, прохладно и влажно. Пировите си угощения правят през нощта и затова не ги виждаме. Особено активни са при наличие на роса и в дъждовно време – тогава се хранят и през деня.
Механични методи за борба
Охлювите не обичат да пълзят по повърхности, които могат да повредят мекото им тяло. Затова се препоръчва около растенията да се поръсват дървени стърготини, слама, пепел, сух спирт, отработено кафе или натрошени яйчени черупки. След дъжд те губят своята ефективност.
Поставянето на адхезивни медни ленти, които създават естествен електрически заряд и по този начин отблъскват охлювите от местата, на които са поставени е решение, което е напълно безвредно за хората, животните и околната среда.
Предлагат се и ленти със семена за борба с голи и градински охлюви. Семената са вградени в хартиена лента, изработена от екологичен материал, който се разгражда напълно. Лентата се поставя на дълбочина от 1 см, заравя се с пръст и се полива редовно – нуждае се само от светлина и влага. Засяват се от февруари до юни, като израсналите растения създават естествена и сигурна защита, която охлювите не могат да преодолеят.
Поставянето на примамки с бира или сладък разтвор, издълбани половинки от грейпфрут и портокал в градината ще събере нашествениците, а на сутринта се унищожават в кофа със солена или сапунена вода.
Биологични средства
Създаването на малък резерват за птици, жаби и таралежи, които ще имат постоянно вкусна храна е друго решение на проблема с нашествениците. Постоянното им присъствие ще гарантира пълното отсъствие на охлювите в градината.
Средство за биологичен контрол е и използването на субстанцията Nemaslug, в която са развъдени хищни нематоди, потенциални убийци на охлювите, но абсолютно безвредна за хората и околната среда. Действието и е 3-4 седмици и трябва да се поднови обработката.
Химични методи
В зеленчуковите и цветни градини, в оранжерии и парници се използва Вениш ГБ – 3 г на 10 кв. м, който има силно парализиращо и привличащо действие, както и Мезурол шнекенкорн 4Г – 4 г за 10 кв. м, който действа като стомашна отрова. Гранулите се разпръскват в междуредията или върху цялата площ след залез слънце, като се използват предпазни средства за работа.
Лиматак е молюскоцид за борба с голи и градински охлюви с широк спектър на приложение, който на големи площи се разпръсква заедно със семената, а локализирано по всяко време. Той е силно устойчив на атмосферни условия, но е отровен за домашни животни.
Почвата може да се напраши с 400 г троен суперфосфат, 300 г негасена вар, 200 г амониев сулфат – за 10 кв. м или 1 кг железен сулфат. Тези средства действат контактно, изсушават и разяждат кожата на охлювите, но не са опасни за хората и домашните любимци.
Народни средства
Пръскането с отвара от: 10 г смлян лют пипер и 25 г сух бял синап в 5 л вода, ври 5 минути, охлажда се и се пръскат сутрин растенията и почвата на местата, където се събират охлювите. Този метод помага и в борбата с листните въшки и морковената муха, но губи своята ефективност след дъжд.
