В анализ на Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия (ССА) е показан потенциалът на географско-информационните системи (ГИС, изработването на карти), представящи почвено-климатичните условие за отглеждането на слънчоглед страната. С помощта на база данни за агроклиматичните почвени характеристики са определени и терените, където маслодайното семе може да се гледа без напояване.
Докладът „Агроекологичният потенциал на земеделските земи в България“ е дало на асистент доктор Росица Микова и е представен на Международна конференция за опазване почвите и водите, проведена дистанционно в края на август.
Основни организатори на събитието са Научно-техническият съюз по машиностроене, Русенският университет „Ангел Кънчев“ и Българската асоциация по механизация на земеделието. Сред съорганизаторите на събитието са миби и министерствата на земеделието и на околната среда, на Федерацията на научно-техническите съюзи и ССА, Съюзът на полските инженери механици, Грузинският аграрен университет и др.
Подобен анализ и карта ас.д-р Росица Микова е направила за пшеницата, което ще бъде от полза за фермерите.
Някои от тенденциите за слънчогледа сочат почти двойното увеличение на засетите площи с тази култура спрямо миналия век. През 2018-та година добивите от декар са били 244 кг , в сравнение със 100 -150 кг от декар - в началото на двайсети век.
„За да бъде рентабилен слънчогледът, добивитите трябва да са над 250 кг от декар”, обобщава младият учен. И допълва, че определящи за високия добив са подборът на подходящи предшественици, които щадят почвата, както и отглеждане на подходящи хибриди.
Най-точното място за слънчогледа като маслодайна култура са западните и централни части на Дунавската равнина, Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина. Тази култура лесно се приспособява към различните почвени типове, като най-подходящи са черноземните и алувиалните почви.
Основен извод в този доклад е, че потенциалът на ГИС и изработването на карти, може да бъде много полезен в анализа на почвено-климатичните условия в страната. Така се определят ареалите с особено подходящи условия за съответната земеделска култура.
Това може да е градивна база на бъдещи проучвания по темата, които включват и нови параметри като средни добиви по райони (икономическа рентабилност) или изследвания на условията за култури от полското сеитбообръщение. По този начин науката може да бъде с пряка полза за земеделските производители при вземането на решения как оптимално да управляват поземлените ресурси на стопанствата си.
