Европейската комисия (ЕК) прие вчера всеобхватен икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, чиято цел е да се стимулира дългосрочното икономическо възстановяване, да се подкрепи екологичния и цифров преход на региона, да се насърчи регионалната интеграция и сближаването с Европейския съюз (ЕС). За 2020 година се залагат до 9 милиарда евро финансиране за региона, в рамките на разширяването за тази година, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
В плана се определят десет водещи инвестиционни инициативи в подкрепа на големите пътни и железопътни връзки в региона, енергията от възобновяеми източници и прехода от енергия от въглища, санирането на обществени и частни сгради с цел повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове, инфраструктурата за управление на отпадъците и отпадъчните води, както и разгръщането на широколентова инфраструктура.
Други водещи инициативи включват увеличаване на инвестициите в частния сектор за повишаване на конкурентоспособността и иновациите, по-специално на малките и средните предприятия и гаранция за младежта.
С годишните доклади се прави оценка на изпълнението на основните реформи в Западните Балкани и Турция. Оценките са придружени от препоръки и насоки за тези приоритети за реформи, които остават в центъра на процеса на присъединяване към ЕС. Изпълнението на тези реформи, по-специално в областта на върховенството на закона, ще бъде от решаващо значение за успеха на икономическия и инвестиционен план и за насърчаването на устойчивото икономическо развитие в региона, се посочва .
Планът предлага път зауспешна регионална икономическа интеграция, за да се ускори сближаването с ЕС и да сепреодолеят различията в развитието между нашите региони, като в крайна сметка се ускори процесът на интеграция в ЕС. Този план следва да спомогне за превръщането на ЗападнитеБалкани в един от най-привлекателните региони за инвестиции в света. Изпълнението, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с реформите.
Икономическият и инвестиционен план за 2020 г. определя значителен инвестиционен пакет замобилизиране на финансиране в размер до 9 милиарда евро за региона.
С него ще бъде предоставена подкрепа за устойчивата свързаност, човешкия капитал, конкурентоспособността иприобщаващия растеж, както и за двойния екологичен и цифров преход.
Успоредно с плана за икономически инвестиции в подкрепа на региона Комисията представи насоки за изпълнение на зелената програма за Западните Балкани, която се очаква да бъде приета на срещата на високо равнище за Западните Балкани в София през ноември 2020 г.
В нея се предвиждат действия по пет стълба - в областта на климата, в това число декарбонизация, енергетика и мобилност; кръговата икономика с акцент върху отпадъците, рециклирането, устойчивото производство и ефикасното използване на ресурсите; биологичноразнообразие - с цел защита и възстановяване на природното богатство на региона; борба със замърсяването на въздуха, водата и почвата; устойчиви хранителни системи и селски региони.
Цифровизацията ще бъде ключов фактор за горепосочените пет стълба в съответствие с концепцията за двоен екологичен и цифров преход.
Подкрепата чрез новия гаранционен механизъм за Западните Балкани в рамките на гаранцията на ЕС за външна дейност и Европейския фонд за устойчиво развитие плюс се очаквада мобилизира потенциални инвестиции в размер до 20 милиарда евро през следващото десетилетие.
Инвестиционният пакет ще бъде основен двигател за увеличаването на публичните и частните инвестиции в региона от страна на европейските и международните финансови институции.По-доброто свързване на икономиките на Западните Балкани в региона и с ЕС изисква силен ангажимент от страна на Западните Балкани за осъществяване на фундаментални реформи,задълбочаване на регионалната икономическа интеграция и развиване на общ регионален пазар въз основа на достиженията на правото на ЕС, за да се превърне регионът в по-привлекателно място за инвестиции.
Както е отразено в методологията за засилено разширяване, партньорите, които постигат напредък по приоритетите за реформи, следва да се възползват от увеличено финансиране иинвестиции.
Категоричната и основана на заслуги перспектива запълноправно членство в ЕС за Западните Балкани е изцяло в интерес на Европейския съюз – както по отношение на неговата икономика и политика, така и на сигурността му. Съобщението на Комисията „Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани“, което беше прието от държавите членки през март 2020 г., съдържа конкретни предложения за укрепване на процеса на присъединяване, които го правят по-предвидим, по-надежден, по-динамичен и подчинен на засилено политическо ръководство.
Засиленият подход подчертава важността на един основан на заслуги процес на присъединяване, градящ се на взаимно доверие и ясни ангажименти от страна на Европейскиясъюз и Западните Балкани, с дори още по-силен акцент върху основните реформи. Постигането на надежден напредък в сферата на върховенството на закона продължава да бъдезначително предизвикателство, което често е свързано с липсата на политическа воля.
Изграждането на съдебна култура в целия регион на Западните Балкани все още е бавно, като няма достатъчно ангажираност с принципа на съдебна независимост. Общото темпо на борбата с корупцията се забави и в повечето партньори резултатите далеч не отговарят на изискванията зачленство. Най-слабият напредък през последната година беше отбелязан при свободата наизразяване и медийния плурализъм.
За първи път Комисията прави цялостна оценка на постигнатото в преговорите за присъединяване заедно с Черна гора и Сърбия и предлага по-нататъшни действия. Това ще дадевъзможност на междуправителствените конференции, които следва да се проведат следпубликуването на годишния пакет на Комисията, да се проведе политически диалог относнореформите, да се направи преглед на цялостния процес на присъединяване и да се изготвипланирането за следващата година, включително отварянето и затварянето на глави иевентуални корективни мерки.
По отношение на Албания и Северна Македония Комисията очаква първите междуправителствени конференции да се състоят възможно най-скоро след приемането от Съвета на рамките за воденена преговори. Комисията потвърди постигането на по-нататъшен напредък от страна на Албанияи Северна Македония в изпълнението на реформите. Албания отбеляза решителен напредък и е близо до изпълнението на поставените от Съвета условия с оглед на първата междуправителствена конференция.
От Босна и Херцеговина се очаква да работи по 14-те ключови приоритета, посочени в становището на Комисията относно кандидатурата на страната за членство в ЕС, като досега сапредприети само някои действия за изпълнението им. Що се отнася до Косово, постигнатото присвързаните с ЕС реформи е ограничено и е важно властите в Косово да увеличат усилията си за напредък по пътя към ЕС, включително чрез изпълнението на Споразумението за стабилизиранеи асоцииране.