Видовден е всенароден празник в Сърбия, най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини. Чества се и в България - предимно в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по стар стил или на 28 юни по нов стил.
Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.[2]
Във фолклора и поверията на южните славяни има съществени разлики както в отношението, така и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Северна Македония и Източна Сърбия този ден е празничен и се свързва митологично с Халата, то в народните представи в Западна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина това е сезонътна Сдухача. Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата.
В по-друг смисъл: „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“.
