След продължителни преговори между министерствата на земеделието и на околната среда и водите за определяне на влажните зони в България, където е почти невъзможно да се извършва земеделска дейност, на 4 април е постигната договореност в полза на фермерите. Става въпрос за хиляди декари земеделска земя около Драгоманското плато, която през миналия век е превърната в обработваема земя и днес трудно може да се причисли към определението за влажна зона. Това съобщи пред земеделци от Софийска област шефът на дирекция „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните Петър Кировски.
Самото прилагане на Стандарта за поддържане на добро земеделско и екологично състояние ДЗЕС 2 става задължително от 2025 година. Териториалният обхват на влажните зони в страната се определят от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и включва приоритетно 11-те влажни зони, които към момента са в списъка по Рамсарската конвенция, а също и още 25 влажни зони, които не са в Рамсарския списък, но има информация, че покриват един или повече от критериите за обявяване или имат голям потенциал за опазване и възстановяване. Става въпрос за 71% от торфищата в националните или природни паркове, плюс още 97%, които са в зони от Натура 2000.
Първоначалното решение на МОСВ било ДЗЕС 2 да се отнася за 149 хиляди декара в цялата страна, но тъй като същността на стандарта е да се предпазва водородът в почвата, а по времето на социализма – около 40 години преди Драгоманското плато да бъде обявено за влажна зона по силата на Рамсарската спогодба, част от площите там са били обработвани, затова и днес там няма как да се търсят почви, богати на водород, поясни Кировски. В тази връзка експертите от МОСВ са приели предложението на земеделското министерство и при последната експертна среща, проведена на 4 април т.г., е решено общо за страната влажните зони да бъдат сведени до хиляда хектара, или само 10 000 декара. Колкото до земеделските земи, попадащи в тези зони, те са намалени само до 471 дка.
Според ДЗЕС 2 върху всичките влажни зони не може да се прави разораване, дрениране, пресушаване, изгаряне, използване на минерални торове и на растителна защита, припомни Кировски. И добави, че са забранени всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран 20-35 см или плитка оран 10-20 см) и дълбоко разрохкване (60-80 см).
При установено нарушение на тези забрани се налагат санкции в зависимост от размера на площта – много ниско нарушение – до 0,2 ха вкл. от земеделските площи в границите на влажните зони и торфищата; ниска степен на нарушение – над 0,2 ха до 1 ха вкл. от земеделските площи в границите на влажните зони и торфищата; средна степен – над 1 ха до 2 ха вкл. От земеделските площи в границите на влажните зони и торфищата; висока степен – над 2 ха, или 20 дка от земеделските площи в границите на влажните зони и торфищата
В новия списък с влажни зони влизат части от Драгоманското езеро и платото – карстов район, Белене, Сребърна, Атанасовското езеро, Дуранкулак и малка част от Шабленската тузла. След стесняването на териториалния обхват на влажните зони хората спокойно могат да извършват земеделска дейност.
Екатерина Стоилова
