Не знам как министрите в това правителство комуникират помежду си, но по отношение на огромния проблем с отровените води на река Марица лицето, което беше назначено да ръководи екоминистерството след Нено Димов, със сигурност оглуша и ослепя по въпроса за това как беше натровена реката, защо контролиращите лица не предотвратиха този сериозен теч и дали инцидентът не е практика, който нямаше как да бъде потулен заради натровеното стадо на животновъдите от Димитровград.
Лично за мен е пълна мистерия обаче как така кабинетът успя светкавично да реагира с изплащането на обезщетенията за фермера, но е толкова мудно с търсенето на отговорност от отровителя на Марица. Да, за първи път сме свидетели на това, че за по-малко от седмица министерството на земеделието плати на фермера да въстанови стадото си. Но е странно защо другият отговорен за натравянето на реката, който би трябвало да бъде санкциониран от екоминистерството, остава в сянка. И в същото време отговорният министър продължава да се прави на глухоням – може би, очаквайки да мине месец-два, докато нещата ще се потулят или пък спретнат някакви символична глобичка.
Именно затова и ние се обръщаме с молба към земеделския министър Десислава Танева да попита колегата си (който още с назначението си на поста обяви, че не държи да е министър) кога и каква санкция ще бъде наложена за замърсяването на река Марица. И най-важното е – след като взаимно си изяснят причините за екокатастрофата, да изградят някаква адекватна система за контрол по всички родни водоеми. Защото безцеремонни замърсите на реките има из цялата срана, но очевидно, че трябва да се случи скандал като този с вноса на отровни отпадъци от Италия, за да почнат да „гърмят” министри (думата ни е за отговорните люде в екоминистерството).
По линия на неизбежната си свързаност политиките в земеделието и екологията би трябвало да се провеждат ръка за ръка. Защото след 2021 година българските земеделски производители ще бъдат натоварени с отговорната мисия да пазят почвата, водите и реките (много от тях и сега го правят). И когато друг министър не гледа толкова отговорно на задълженията си, бизнесът от аграрния сектор би трябвало да изиска държавническо отношение.
И понеже министърът на околната среда не пише новите документи по общата селскостопанска политика от 2021 до 2027 година, ще публикуваме само малък откъс от наръчника за добрите земеделски практики, които фермерите ще прилага в полза за климата и околната среда.
„В България основна характеристика на агрометерологичните условия е недостигът на вода, а тя е жизненоважна за земеделието. По-високите температури и по-ниската относителна влажност увеличават нуждата от вода, но освен количеството, застрашени са и качествени характеристики на водата. Всички води и водни обекти в България следва да се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети.
По отношение на почвите България има богато разнообразие от плодородни ресурси, но те представляват ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс. Същността на плодородието на земеделските земи се дължи на богатството на практически трудно възстановимия повърхностен слой от земната суша, наричан почва. Основен компонент е съдържанието на органично вещество (хумуса).
В българските почви то намалява с тревожно бързи темпове и от 4-5 % през 60-те години на миналия век, вече е достигнало стойности от 1,7 – 2,3%. Изследванията показват, че в следващите 20-25 години на някои площи няма да могат да се отглеждат окопни култури, а в някои случаи и по-скоро. Това се дължи основно на влошените физико-механичните свойства на почвите и последващите ги ускорени процеси на уплътняване, ерозия, загуба на органично вещество и намалена микробиологична дейност. Устойчивото и щадящо ползване на почвата гарантират функциите на този ресурс. Законодателството в областта на опазване на почвите идентифицира следните процеси, които увреждат почвата – ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване, заблатяване и свлачища.
Въздухът и неговият уникален състав е средата в която се развиват всички живи организми на земята. Земеделието е част от секторите, които като резултат от своята дейност участват и допринасят за формиране на парникови газове, които отделени във въздуха предизвикат парников ефект. Факт е, че само около 10% от всички парникови емисии се предизвикват от земеделските дейности, но е факт и че азотните окиси, амоняка, отделени от животновъдството и използването на синтетични торове азотни торове имат най-висок парников потенциал. Повечето климатични модели симулират увеличение на температурата на въздуха в България от 2°C до 5°C до края на века.”
Затова от името на фермерите, които уважават министъра на земеделието, отново призовавам агроминистъра да убеди онова лице, което не искаше да поема министерсикя пост в екологията, да престане с празната си реторика, демонстрирана по телевизорите, защото не може земеделските производители да влагат хиляди лева инвестиции, за да пазят природата, а той да бездейства по отношение на контрола върху замърсителите.
Екатерина Стоилова
