Във втората част от проекта за Наръчник за добрите земеделски практики, които ще се прилагат през следващия програмен период, важно място заемат практиките, насочени към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Те включват изисквания, забрани и ограничения за земеделската дейност в площи в обхвата на Националната екологична мрежа и са съобразени със Стратегията на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, прилагането на директивата за дивите птици и тази за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.
На първо място е поставено отглеждането на застрашени от изчезване местни сортове. Агролесовъдството е форма за многофункционално и екологосъобразно използване на природните ресурси, при която се ползват предимствата от биологичното взаимодействие, създаващо се при съвместно отглеждане на дървесна и/или храстова растителност със земеделски култури и/или домашни животни чрез разполагане на дървета за дървесина, плодови и черупкови дървета по дължината на парцелите, заети с други култури, разпръснати дървета в постоянно затревените площи. Комбинирано засаждане на земеделски посеви и многогодишни видове.
Изключително важни са и практиките, свързани с подобряване условията при отглеждане на селскостопанските животни - въвеждане на високи стандарти за хуманно отношение към животните, надхвърлящи задължителните стандарти. Целта е да се спазят принципите на петте свободи - свобода от глад и жажда, свобода от дискомфорт, свобода от болка, свобода да изразяват нормално поведение и свобода от страх и стресови ситуации, се посочва в наръчника.
На този етап при хуманното отношение се изпълняват следните стандарти.
При преживните животни подовата площ в помещенията за отглеждане на животните трябва да се увеличи с 10% спрямо изискуемата за съответната категория, продължителността на периода за отглеждане на открито да е 160 дни, от които 40 дни на двора на животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за свободно пашуване.
При птиците - използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг, увеличаване на свободната подова площ с не по-малко от 10%, увеличаване на площта на птица по време на транспорт до кланица , намаляване емисиите на амоняк с 30%.
При свинете - използване на фуражи съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг, разширяване на свободната подова площ с не по-малко от 10% и увеличаване на продължителността на светлинния ден - 11 часа.
При опазването на застрашените от изчезване местни редки породи животни страната ни трябва да постигне определена бройка от всеки вид. При говедата от 7 500 на 12 500 броя, при биволите от 7 500 на 14 500, при овцете – от 10 хил. на 11 хиляди, при козите остава 10 хиляди автохтонни породи. При конете – от 5 хиляди на 13 хиляди, при свинете, източнобалканската свиня като брой ще бъде понижена от 15 хиляди на 6 хиляди животни. При птиците от 25 хиляди автохтонните породи се свита на 1 500.
Други зелени практики, които ще се прилагат до 2030 г., са свързаните с намаляването на емисиите на амоняк във въздуха, отделени от селскостопански източници. Тук е важно да се прилагат стратегии за балансирано хранене, а именно – при отглеждане на свине и птици да има контрол на съдържанието на протеин в дажбата – следи се да не надвишава допустимите нива и да се оптимизира съдържанието на аминокиселини (напр. аргинин, лизин, метионин, треонин, триптофан, хистидин, валин, цистин) към диетата - при дажби с ниско съдържание на суров протеин.
При отглеждане на преживни животни зелена практика е подобряването на баланса между енергията и протеина в дажбата - заместване на част от зелените фуражи с груб фураж, използването на завехнали зелени фуражи или порционно изхранване със зелени фуражи и включване на комбинирани фуражи, контрол на съотношението между зелените фуражи, силажа и сеното в дажбата, както и съдържанието на протеин в тях плюс увеличаването на периода на паша.
Важна практика е и осигуряване на нискоемисионните системи за съхранение на оборския тор. За целта торохранилищата трябва да разполагат с непропускливи покрития, а твърдият оборски тор трябва да се съхранява на определените за целта места. Фермерите са длъжни да използват специализирана сепарираща техника за механично разделяне на течната от твърдата фракция на оборския тор - според технологията на отглеждане и вида на животните. Всички тези съоръженията за съхранение на тора трябва да се поддържат в добро състояние.
Трябва да се инвестира и в нискоемисионни системи в сградите за отглеждане на животните. В свинефермите например трябва се ограничи подовата площ при отглеждане върху скаров под (чрез използване на частично решетъчен под), да се осигури слаб наклон на пода при използване на твърди/монолитни подове, максимално бързо да се отвежда отделената тор (течна и твърда фракция) до канала. Да се осигури и правилно разполагане на хранилките и поилките в боксовете.
В птицефермите при клетъчно отглеждане торът трябва редовно да се събира и изнася с конвейер (лента) от сградата, като торът бъде изсушен. При волиерна система и подово отглеждане е важно да се изграждат торови канали, разположени под волиерите или скаровия под. Трябва да има и правилно разположение на поилките - разполагат се над каналите, така че да не позволяват разливане и намокряне на постелята. Необходимо е в постелята да се влагат силикатни материали - материали при технологии за отглеждане на бройлери (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит (клиноптилолит) и др.
В стопанства, в които се отглеждат говеда и биволи при вързано отглеждане - периодично почистване и отвеждане на тора. При свободно отглеждане - добавяне на по-голямо количество слама за постеля за едно животно, редовно почистване на пода чрез използване на скрепер, работещ над скаров/решетъчен под, подобряване на вентилацията или контролиране на температурата на ниво твърдата част от пода и ограничаване на вентилацията директно над повърхността на суспензията в каналите.
Ето и зелените практики за намаляване на емисии на нитратите във водите, отделени от селскостопански източници
На първо място е изграждането на съоръжения за съхранение на оборски тор с водонепропускливи основи – дъна и стени, по начин, който не позволява проникване и замърсяване на почвата и подземните води. Тези съоръжения трябва да са със съобразен капацитет спрямо броя на отглежданите животни и необходимия 6-месечен период на съхранение на тора (твърд и течен), да не се изграждат съоръжения за съхранение на твърд оборски тор в близост до повърхностни водни обекти (най-малко 20 м), да не се изграждат съоръжения за съхранение на течен оборски тор върху терени с наклон (по-голям от 6о и в близост до повърхностни водни обекти) и да се поддържат изправни резервоарите, цистерните и тръбопроводите за предотвратяване на течове.
В случаите, когато не стопанисвате земя или пък имате, но в по-малък размер от необходимата за оползотворяване на тора, е необходимо да сключите договор с друго лице (преработвателно предприятие) за ежедневното му извозване и последващо оползотворяване.
В наръчника са описани и точните практики при влагането на органичен тор в почвата, а именно – никога не се внася пресен оборски тор; не се хвърля върху замръзнала почва или пък ако е изцяло или отчасти покрита със снежна покривка, а също и върху преовлажнена или наводнена почва. Не трябва да надвишавате нормата от 17 кг азот на декар; важно е да се спазват отстоянията от водните обекти; да се съобразява наклона на терена при прилагане; да се спазват забранителните периоди, в които не е препоръчително торенето; да се прилагат непосредствено преди възможен дъжд или по възможност да се извършва поливане след прилагането.
Оборският тор се внася с подходяща почвообработваща техника, непосредствено преди основната обработката на почвата, във връзка с подготовката й за засяване или засаждане на културите.
В наръчника е отделено и специално място на зелените практики в пчеларството.
По отношение на подвижното пчеларство – подсигурява се разнообразна паша на пчелите чрез преместване на пчелни семейства за извършване на сезонна паша; изготвя се предварителен план за избор на подходящи площи за преместване на пчелните семейства; съобразява се броят на пчелните семейства, които ще се преместват с вида, количеството и качеството на пчелната паша.
Разстоянието от основния пчелин да е достатъчно, така че да се гарантира разрушаването на условния рефлекс за ориентация, за да няма загуба на пчели поради връccщането им на старото място (Това се отнася за всяко следващо преместване).
Придвижването на пчелните семейства да става само с необходимите ветеринарномедицински документи, при спазване на отстоянията от други пчелини , предвидени в Закона за пчеларството
През следващия програмен период трябва да се насърчи сътрудничеството между растениевъди и пчелари, така че да се предоставя услуга по осигуряване на естествено опрашване.
В случая трябва да се определи оптимален срок, за доставяне на пчелните семейства за опрашване на съответната култура, да се определи броят пчелни семейства за оптимално опрашване на конкретната култура. Да има сключен договор, който да съдържа права и задължение на двете страни.
Практиката би могла да се реализира най-добре с доброволното участие и инициатива на пчеларските организации по места, които могат да съдействат за изготвяне на примерни договори и списъци с земеделски стопани и пчелари на територията на съответното населено място.
Зелена практика е и създаването на буферни ивици, засети с билки, цветя, медоносни растения и растения за опрашителите. Прави се 3 до 6 м широки ивици и се засяват със смеска от специфична растителност (елда, нахут, слънчоглед, синап, кориандър, босилек, анасон, бяла и жълта комунига, фацелия), която да цъфти ярко, изпуска миризма, привличаща полезни видове, вкл. хищници и паразити, или опрашители.
В границите на полетата (физическите блокове) или вътре в полетата на всеки 50-60 m се прави тази цветна ивица. Това е важен източник на храна (нектар, цветен прашец) за пчелите / бомбуси /пеперуди или гнезда за хищници на насекомите-вредители.
Припомняме, че този списък със зелени практики е качен на интернет страницата на министерството на земеделието и по него фермерите могат да се произнесат до 10 август 2020 г.
