За слабата инвестиционна активност в земеделието е писано много, но анализите по темата са крайно недостатъчни. Именно заради това и екипи от Института по аграрна икономика разработиха през 2020 г. няколко анализа, свързани с поземлените отношения и прогнозите за значението им в земеделието през следващите години. Днес ще представим част от изводите, направени от доцент доктор Минка Атанасова – Чопева по отношение на активността при инвестициите в земя и проблемите, свързани с достъпа на средства за подобни вложения. Особено ще акцентираме и върху гравозамайващия извод, че днес 70 на сто от цялата земеделска земя се владее от едрите стопанства (ЕТ, ЕООД, ШД и ЗК), чийто относителен дял е едва 5% от всички стопанства в страната.
Изследването е включено в общ труд, озаглавен „Поземлените отношения – динамика и бъдещи промени”, предоставен от Института по аграрна икономика на Синор.бг.
Точно преди новия програмен период 2021 – 2027 г. фермерите трябва да знаят в какви посоки са инвестирали техните колеги досега, за да се ориентират къде биха могли да насочат средствата от европейските фондове в бъдеще. В тази връзка е интересно да се види как фермерите са инвестирали свободните си пари и каква част от тях са били в състояние да го направят.
Проучването обхваща разпределението на инвестициите в селското стопанство между 2007 и 2016 година, като за периода от 2013 до 2015 година липсват данни, което остава основна пречка при анализирането на икономическата активност в селското стопанство. И все пак, изследването показва, че през първия програмен период след влизането на България в Европейския съюз най-големите инвестиции са били в машини и оборудване, като те държат първото място до 2016 година, а и след това.
Останалите наблюдавани инвестиции са в земеделска земя, стопански сгради и трайни насаждения, като през отделните години интересът към тези инвестиции се променя, а това е свързано със засилващия се интерес на земеделците към най-ценния актив, какъвто е земеделската земя.
Анализът показва, че от 2007 до 2016 година общите инвестиции средно за едно земеделско стопанство са нараснали 4,45 пъти, но трябва да се знае, че подобни инвестиции се правят само от големите стопанства със стандартен икономически размер над 15 хиляди евро.
Ако се проследят вложенията в комбайни и трактори, ще се види, че през 2007 г. едно стопанство средно е заделяло по 62 219 лева за техника, докато през 2016 година тези инвестиции нарастват трикратно - до 181 016 лв.
В същото време инвестициите в земя през 2007 г. са били доста скромни – едно стопанство средно е влагало по 12 767 лв., докато през 2016 година сумата набъбва до 130 824 лева, или над десет пъти повече. Преломна година за тези инвестиции се оказва 2012 г., когато земеделците започват да купуват активно, първоначално наетата земя, която обработват, а после и имоти в други региони от страната.
Експертите обвързват тази тенденция с интереса към трайните насаждения, тъй като след 2012 година инвестициите в градини рязко нараства. Ако през 2007 г. средно едно стопанство е заделяло по 495 лв. в градини, то през 2012 г. инвестициите вече са 2 550 лв., за да достигнат през 2016 г. 32 603 за едно стопанство.
Сравнително плавно развитие има по отношение на инвестициите в стопански сгради – през 2007 г. средно едно стопанство е влагало по 26 638 лв., сокато през 2016 г. сумата вече е 110 487 лв.
Но да се върнем към земеделската земя, която от 2003 г. до 2012 година се оказва, че носи по-висока доходност дори от акциите в публичните дружества, които се котират на Българската фондова борса. Това се посочва в анализ на проф. Д-р Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика, която сравнява доходността, получавана от фондовете за земеделска земя, създадени със Закона за дружествата със специална инвестиционна цел през 2003 г. Ако през 2013 г. инвестициите в земя са носили 1% доходност, то през 2012 г. тя нараства до 13,1%. Сравнено с инвестициите в задранични и български дружества, се оказва, че инвестициите в земеделските фондове носят 2-3 пъти по-висока доходност от акциите в дружествата от останалите икономически сектори.
Изследването показва, че интересът към земеделието се събужда още с предприсъединителната програма САПАРД, което чрез еврофинансирането раздвижва и пазарът на земеделска земя. Динамиката на сделките се ускорява от една четвърт през 2004 година процентът на сделките със земя през 2009 г. нараства с 50 на сто. Ето и числата – през 2002 г. е имало 36 хиляди сделки със земя, докато през 2006 г. вече са 100 хиляди. Търсенето безспорно вдига и цените, които от 140 лева за дка през 2002 г., през 2008 година заковават пик от 350 лв. на дка. А размерът на продадената земя надхвърля 1,370 млн. дка през 2008 г., при 354 хил. дка през 2002 г.
Големият проблем е, че раздвижването на пазара на земеделска земя, стимулирани от външния фактор европодпомагане, започнало още с програма САПАРД, създаде сериозни проблеми по отношение на първичните отрасли в страната, каквито са животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, превърнали се в най-чевствителните сектори, засегнати от външната конкуренция.
Европейското подпомагане силно изкриви съотношението между сектора на зърнените и маслодайни култури и на плодовете и зеленчуците, в резултат на което днес 80 на сто от подпомагането е насочено към 20 на сто от стопанствата, а 20 на сто от подпомагането – към 80 на сто от стопанствата (eur-lex.europa.eu/legal_content/BG/).
В тази връзка в анализа на проф. Йовчевска се припомнят и новите политики, предложени от ЕК, за да се преодолеят диспропорциите в подпомагането на редица европейски държави, особено България.
Не питайте защо младите трудно ще дойдат в земеделието
Съсредоточаването на земеделската земя в едрите стопанства подробно е засегнато и в анализа на доц. д-р Чопева. Тази концентрация подробно е представена и в данните през 2016 година, които показват, че 70 на сто от цялата земеделска земя в страната се владее от едрите стопанства (ЕТ, ЕООД, ШД и ЗК), чийто относителен дял е 5% от всички стопанства.
Тези диспропорции създават големи проблеми за развитието на селските райони, които продължават да обезлюдяват. Именно затова и в бъдещата ОСП предложенията на Европейската комисия бяха насочени в съвсем нови насоки, свързани с подкрепата на младите хора, зелените практики и инвестициите в нови технологии.
Неслучайно 2 процента от националния пакет за директни плащания, предвидени през следващия период ще се насочат само за млади фермери, които очевидно срещат все по-големи трудности в покупката на земеделска зема и във всички останали инвестиции. Значителни средства ще бъдат заделени също и за зелени практики и за обвързаната подкрепа, които би трябвало да стимулират уязвимите сектори и да активизират екологичното използване на земеделската земя, се посочва в двете анализа на Института по аграрна икономика.
Синор.бг ще публикува и други експертни анализи, необходими за разработването на Националния стратегимески план 2021-2027 г.
