Не откриваме Америка с твърдението, че да се сравняваме с Франция в областта на земеделието е като да търсим марсианци на луната. Само че след двумесечната изолация, наложена заради коронавируса COVID-19, посланията от Брюксел по отношение на антикризисните мерки в подкрепа на фермерите, като че ли повдигнаха надеждите и у родните фермери, че земеделието би могло да излезе от тежките структурни проблеми, трупани през последните 30 години. Защото в условията на пандемия би могло да се осигури субсидирана заетост в бранша, която пък от своя страна е пряко свързана и с повишаването на доходите. Само че това е въпрос на вътрешна политика, чието решение на този етап остава в дълбока неизвестност.
Затова повдигаме въпроса точно сега - защото във Франция на политическо ниво още в началото на пандемията беше обявено, че най-голямата подкрепа ще отиде за двата основни работещи сектора – земеделието, строителството, хранително-вкусовата промишленост, тъй като продължиха работа в условия на пандемия. В същото време у нас подкрепата под формата на схема за покриване на разходите за заплати 60 на 40 е насочена основно към закритите бизнеси в областта на туризма, транспорта и услугите, или по-скоро към бизнеси, които са стабилни и могат да поемат 40% от заплатите на работниците си, но за голяма част малки и средни предприятия и техните работници беше по-изгодно да изпратят работниците в бюрата по труда.
Колкото до земеделието – там първата помощ отиде за кланици и супермаркети, докато животновъди, зеленчукопроизводители и всички останали подсектори, осигуряващи най-голямата заетост в селското стопанство, само мигат на парцали всеки път, когато научат за поредната подкрепа, измислена от администрацията. Може би затова и мнозина изпитват силни съмнения, че в края на сезона за зеленчукопроизводителите ще има субсидии за реализирана доходност. Добре, че градинарят Красимир Кумчев стигна със своето предложение до премиера Бойко Борисов, за да се гарантира изпълнението на поне едно от исканията на бизнеса. Със сигурност обаче тези средства няма да стигнат до малките семейни ферми,защото те нямат капацитет да изпълнят изискванията за това финансиране.
Но да се върнем към другото изключително важно предложение, поставено от земеделските производители в сектор „Плодове и зеленчуци”, до министър Десислава Танева. А именно – да се осигури субсидирана заетост по правилото 60 на 40, като държавата покрие 60 на сто от заплатите на сезонно наетите работници, а останалите 40 се изплащат от земеделските производители. „Това предложение беше подкрепено и от синдикалната Федерация „Земеделие и горско стопанство” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” след избухването на коронавируса, защото кореспондира с предишни проекти, предлагани от синдиката”, посочи за Синор.бг Анелия Иванова, председател на федерацията. Според нея, точно сега е времето държавата да направи тази важна стъпка за субсидиране на заетостта, която би осигурила повишаването на цената на труда в българското земеделието, за което синдикатите настояват от години.
Всички знаем как заради ниските доходи в сектора българската работна ръка масово се изтегли по фермите в Западна Европа. И ако сега, когато заради пандемията редица от тях са се върнали в родината, може би е настъпил моментът държавата да подкрепи българските земеделци, покривайки част от разходите им за заплати. В противен случай секторът никога не би могъл да излезе от омагьосания кръг да търси качествена работна ръка при досега предлаганата цена.
През последните години заплатите на сезонните работници се движат около минималната работна заплата за страната. Та, кой нормален наемен работник, вече запознат с доходите в западните ферми, ще се съгласи на тези предложения, риторично питат експертите. И припомнят, че земеделието е секторът с най-голям сив сектор по отношение на социалното и здравно осигуряване.
Точно сега е времето браншовите организации в агросектора да създадат Национална земеделска камара, която да преговаря с администрацията в защита на интересите си, смята Иванова. Като припомня, че в земеделието са регистрирани над 300 неправителствени организации с претенции за браншова защита, което го няма в нито една европейска държава. Според нея сега наистина е назрял моментът за регламентиране на критерии за представителност на тези браншови организации и асоциации.
Преди 8 години от НФЗГС на КТ „Подкрепа” са правили опити са създаване на национална камара, която да осигури представителността на бизнеса и заетите в сектора - по подобие на практиката в Италия или Франция. И досега обаче държавата не скланя да облече в законова рамка подобна национална структура, която да представлява фермерите на правителствено ниво и да бъде моторът при изработването на нормативната уредба за национална аграрна политика, заедно с администрацията. Защото и във Франция, и в Италия, и в Германия земеделските камари са силни, затова и тяхното земеделие и преработвателен сектор генерират устойчива заетост .
Да, този сектор е много специфичен и заетите в него са едновременно и работодатели, и работници, но въпреки това има добри практики в развитите държави,които е добре да се опитаме да приложим. „Този сектор е специфичен навсякъде в Европа, но във Франция например българските работници могат да си подсигурят договори за сезонна работа в продължение на 8 или 9 месеца, преминавайки от ферма във ферма, като цената на труда им варира от 1 500 до 2000 евро в зависимост от заеманата позиция. Работниците там са осигурени за всички случаи и това им дава права да се регистрират в бюрото по труда и да получават обезщетения за безработица и други придобивки, посочи Анелия Иванова.
Напълно естествено е, че в България никой фермер не би могъл да осигури толкова високи доходи за сезонна работа, особено където трудът е неквалифициран, но е време да се започне отнякъде, смята синдикалният лидер.
„В момента имаме 200 хиляди безработни и сред тях няма желаещи да работят в селското стопанство, защото при 610 лева заплата на месец няма как да бъдат привлечени. Да не говорим , че в повечето случаи им плащат на ден според заработка и ако днес можеш да спечелиш 50.00лв., то не е сигурно утре дали ще имаш работа”, посочва Иванова. Тази несигурност е причина българите да търсят препитание в чужбина, където получават относителна сигурност за няколко месеца на доходите си. „Ще дам пример с розобера, където за 1 килограм розов цвят берачите ще получават тази пролет между 60 или 70 стотинки, което е много под нивата от 1 лев, плащани през миналата година. Не вярвам някой да се съгласи на тази цена”, коментира Иванова. И добавя, че подобни проблем ще се появят и с обирането на останалата реколта – като се започне от черешите и се стигне до гроздето през есента.
„От синдиката предложихме да се направи електронна платформа за създаване трудова борса, където всички регистрирани земеделски производители да посочат работната ръка, която ще им бъде необходима през тази година. Проблемът е, че самите фермери не са склонни да обявяват тези данни и това личи от последната статистика на Агенцията по заетостта. Към края на април само 2 хиляди земеделци са подали заявления да назначат безработни, а в същото време над 90 хиляди са фермерите, подали заявления по директните плащания , които със сигурност биха наемали работници за сезона ”, обясни още Иванова.
Разбира се в тази бройка влизат и фермерите, които работят на светло, защото наемат доказали се в професията работници, но ако държавата иска да прехмахне сивия сектор, тя трябва да има яснота за заплатите, които се изплащат на всичките около 500 хиляди души, заети в земеделието. Проблемът е, че нито в министерството на труда, нито в това на земеделието има точна статистика за реалния брой на наетите в земеделието.
Единственото число, което отчасти им служи за навигация, ако искат да прокарват политики, са еднодневните договори. За миналата година фермерите са сключили 200 хиляди подобни договора, което отново не хвърля светлина върху пазара на труда при сезонно наеманите работници.
Синдикатите в България защитават директно членовете си чрез подписани Браншови колективни трудови договори но за съжаление в сектор селско стопанство няма сключени такива поради липсата на националнопредставителни работодателски организации , с които националнопредставителните синдикати НФЗГС на КТ „Подкрепа“ и ФНСЗ на КНСБ да преговарят и да подпишат тези важни за трудовата им защита документи.
Въпреки това на национално ниво двете представителни синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа” участват в отрасловите браншови съвети към министерството на земеделието,чрез отрасловите федерации. Техни членове изразяват становища и при други срещи с бранша, така че комуникацията с администрацията и отчасти с бизнеса в сектора не е прекъсната.
По време на свиквания отраслови съвет за тристранно сътрудничество в МЗХГ на 22 април 2020 година, иницииран с цел да се приеме предложението от страна на определен бизнес в земеделието за задължителен 14 дневен обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни социално слаби българи, представителите на НФЗГС на КТ“ПОДКРЕПА“ са изразили категорично позиция против , като основният мотив е , че това е нехуманно отношение, а и принудителните мерки никога не биха били ефективни за работещия бизнес. Затова те настояват държавата да помисли как чрез стимуриране на заетостта да насърчи малкия и среден бизнес в секторите земеделие и преработвателна промишленост, които биха изпитали най-големи затруднения след карантината.
От НФЗГС на КТ „Подкрепа” с отворено писмо до премиера са предложили няколко икономически мерки, които индиректно да помогнат на семейните фермери да превъзмогнат кризата. „Ако правителството приложи схемата 60 на 40 за заплатите в сектор селско стопанство , много семейни ферми, в които сега социално се осигурява само единият член на семейството това би се променило. Бизнесът ще има стимул да плаща осигуровки поне за двама души, което при около 150 хиляди семейни стопанства в страната означава 300 хиляди души със социални осигуровки за всички осигурителни рискове”, обяснява Анелия Иванова. В противен случай земеделието ще продължава да бълва армия от социално слаби пенсионери, което е най-големият проблем и за продължаващата емиграция на българи в Западна Европа, където те работят на трудови договори с всички осигурителни права.
Предложението за субсидирана заетост е обсъждано и подкрепено от Бългаска асоциация биопродукти, от Националният съюз на градинарите, от Българска асоциация български пипер и от Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Те предлагат също малките ферми да плащат само патентен вместо корпоративен данък, което също би извадило на светло редица от тях,както и намаляване на ДДС за храни от първа необходимост.
Има фермери, които искат да запазят добрите си работници и това е възможно да стане, но ако държавната помощ се насочи към стимулирането на заетостта , която създават и поддържат. Затова и от НФЗГС на КТ „Подкрепа” са предложили държавата да подпомогне сектора със субсидиране на заплатите в браншовете, създаващи различни форми на заетост.
Предлагат това да стане с подсигуряване на държавна помощ със средства от републикански бюджет, тъй като средствата, останали от Програмата за развитие на селските райони, които по искане на земеделското министерство ще бъдат трансформирани в хоризонтална мярка COVID -19 , са твърде ограничени и недотатъчни, посочи още Анелия Иванова.
„Вече има добра практика от Финландия, която е поискала и е получила одобрение от Брюксел за подсигуряване на държавна помощ за работни заплати в сектор селско стопанство .Това трябва да се случи в България, като приоритет за фермерите, осигуряващи най-голяма заетост”, смята синдикалистката.
Браншовите организации и синдикатите ще настояват и за пълен отчет за ефекта от финансовите средства, отпуснати за компенсиране на щетите от коронавируса. Българската кампания „Купувай българското” е една инициатива , която вероятно усвоява едни европейски средства, но на фона на всекидневните апели от фермери до министъра на земеделието за нуждата от подпомагане за гарантиране на доходите им и респективно реализация на продукцията тези средства е добре да бъдат насочени към тях . Българите нямат нужда да бъдат убеждавани от медиите, за да купуват български продукти, защото те предпочитат български стоки, но за съжаление не могат да си ги позволят поради по-високите цени на качествените за сметка на имитиращите продукти. Ниският стандарт на живот също не позволява потребителите да посягат към качественото. Затова и с национална аграрна политика трябва да се търси баланс между цена и качество .
Същото стана и с помощта за покриване на транспорта на супермаркетите, които работят с родни производители. „Въпреки опитите да се намери пазар за малкия бизнес, редица малки биофермери се оплакаха, че са изхвърляли непродадената си продукция от пресни зеленчуци”, обясни още Иванова. Същото се отнася и за овцевъди, които са продавали агнетата си на черно, защото цената от 5 лева, осигурена от кланиците, по никакъв начин не е покривала техните разходи.
Темата със субсидираната заетост безспорно тепърва ще се обсъжда с браншовите организации. Въпросът е дали управниците ще имат желание да заделят национални средства за подобна подкрепа, или като при постоянно повтарящата се мантра с понижаването на ДДС при храните с години земеделският бранш ще настоява за тази ефективна икономическа политика, а кабинетът упорито ще я отхвърля с мотива, че така се дисбалансирал бюджетът.
Екатерина Стоилова
