При отглеждане на лук и чесън за глави е изключително важно те да се прибират навреме. Ако този процес закъснее или се ускори, тогава реколтата се съхранява лошо (главите загниват, изсъхват, покълват и губят вкусови качества и търговски вид). Важно е да се вземат предвид и всички тънкости по подготовката и съхранението.
Трудно е да се отговори еднозначно кога трябва да се изваждат главите за зимно съхранение. Това зависи от сортовите особености, от региона, както от почвените и метеорологични условия. Затова се препоръчва да се използват външни характерни белези – пера, глави, люспи. При напълно узряване стъблата пожълтяват, а външните люспи, които защитават луковиците от болести започват да засъхват – колкото по-плътно покриват главата, толкова по-добре ще се съхрани.
Прибиране на чесъна
Чесънът може да се отглежда с предзимно или пролетно засаждане, а съответно и времето за прибиране е различно. Зимният чесън стрелкува и образува цветоноси (по върховете им се образуват въздушни луковички), които трябва да се премахват навременно, защото в противен случай реколтата ще бъде слаба. Отстранените части са годни за консумация. Желателно е да се оставят няколко цветоноса на лехата, защото те са най-точен индикатор за готовността на чесъна.
В началото стрелките са усукани, а по-късно се изправят. Когато въздушните луковички са напълно оформени и обвивката им се напука, тогава зимният чесън може да се извади.
Пролетният чесън обикновено се прибира 3-4 седмици по-късно от зимния. Оптималното време за прибиране се определя от следните критерии:
– листата в основата пожълтяват;
– стъблото и горните листа избледняват (стават сиво-зелени).
При дъждовно време луковиците узряват по-бавно, защото кореновата система се разраства, а надземната част остава зелена по-дълго. Това се отразява негативно на качеството и съхранението. В този случай се действа по следния начин:
– пръстта около стъблата се отстранява внимателно, откривайки горната част на луковиците;
– перата се завръзват на възел или се издърпват леко главите (корените престават да черпят вода), като това улеснява преминаването на хранителните вещества към луковиците.
Когато хранителните вещества преминат в главите, тогава листата пожълтяват.
Прибиране на лука
Тук ситуацията е подобна, но е много важно да не се пропусне времето на пълно узряване. Средната продължителност на вегетационния период на лука е минимум два месеца и половина. При по-ранно прибиране на реколтата добивите намаляват и качеството на съхранение се влошава. Ако пропуснем времето, тогава лукът започва да пуска вторични корени и растенията излизат от покой. Главите започват да губят част от хранителните вещества, съхранявани в тях, а това води до влошаване на вкусовите качества.
Подготовката на лука за изваждане:
– поливането се преустановява 2-3 седмици преди прибиране на реколтата;
– отстраняване на пръстта около стъблото и откриване на половината глава.
– леко издърпване на луковиците и накланяне на стъблото.
И нека обобщим:
1. Поливането се преустановява няколко седмици преди планираното време за изваждане на лука и чесъна.
2. Избира се сухо и топло време, а ако предстои преваляване луковиците се изваждат малко по-рано от планираното, като се поставят на лехите (лукът може да престои до 1 ден, а чесънът максимум 3 часа).
3. Отстраняването на стъблата се извършва тогава, когато са напълно изсъхнали.
4. При сухо време вегетацията се скъсява, а при влажно се удължава и е нужно да се предприемат адекватни мерки.
При спазване на тези правила можем да запазим реколтата от лук и чесън до пролетта.
