Само ден след дискусията със зеленчукопроизводителите, проведена от зам. министрите на земеделието Вергиния Кръстева и Лозана Василева, във връзка с проекта за трите вида компенсации в размер на 100 милиона лева, които държавата ще дава по мярката COVID-19 в, се оказва, че има нещо много сбъркано в сметките на агроминистерството при изчислението на помощта за отделните плодове и зеленчуци.
В интервю за Синор.бг председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите в България Тодор Джиков изрази огромното си недоумение как така е закована единна ставка от 65 лева на декар за обезщетяване при всички видове зеленчуци и плодове, при положение че спадът в потреблението, последвало карантината заради коронавируса, няма да засегне еднакво различните фермери.
„Маркетинговите експерти в Германия, Франция и Белгия още преди месец предупредиха, че заради затварянето на ресторантите и хотелите в ЕС пряко ще бъде засегнато потреблението на пет вида хранителни стоки – мляко, месо, картофи, риба и цветя”, посочи Джиков. И допълни, че само в България около 60 на сто от произведената картофена реколта се реализира в хотели, ресторанти и други обекти за храна в цялата страна, които, както знаем, три месеца не работеха, а сега запълват капацитета си едва на 30-40%.
Себестойността за производството при картофите е около 1 000-1 100 килограма на декар, докато при зелето е 200 лв. Затова Джиков пита как в министерството са изчислили, че ще дадат еднакви компенсации и за поризводителите на зеле, и на картофи. Още повече тази година браншът е свидетел на безумно ниски изкупни цени при фермерите.
„От началото на пролетта, с изваждането на първите български картофи на пазара ситуацията е направо страшна. Фермер съм от 2000-та година, но никога цената от производител не е падала до 35 стотинки за килограм, на което сме свидетели сега”, посочи Джиков. По същото време миналата година пресният картоф се предлагаше между 60 и 80 ст. за кг.
Затова и Тодор Джиков търси отговор на въпроса защо, след като европейците предупредиха за тези сривове при отделните храни, нашето министерство продължава да „налага фиктивна помощ на калпак”, която по никакъв начин няма да компенсира загубите на бранша. Още повече че проблемът с ниското потребление зага и производителите на мляко и месо в страната.
По данни на Евростат в добрите времена всеки ден в ЕС са се потребявали по 6 500 тона картофи, но след короната спадът в изкупуването е критично малък. „Редица преработватели имат на склад замразени картофи, затова те също няма как да изкупуват през 2020 г. прясна продукция, а тези запаси са около 75 на сто от капацитета на преработвателите”, поясни още Джиев.
Всичките тези проблеми картофопроизводителят ги е поставил при вчерашната конферентна среща на зам. министрите на земеделието Вергиния Кръстева и Лозана Василева. Отговорът е бил, че всяка браншова организация трябва да представи в министерството свои предложения по проекта. Синор.бг също постави въпроси за начина на изчисляването на ставките за отделните зеленчуци, предлагани в представения вчера проект. Очакваме отговори, защото е непрофесионално да задаваме само риторични въпроси, нали?
Екатерина Стоилова
