Богатата и качествена реколта от зеленчукови и овощни култури зависи не само от сортовите характеристики, агротехниката и климатичните условия, но и от правилната организация на участъците за отглеждане. Краставиците също не правят изключение за правилните съседи, които ще им бъдат от полза, както и други, с които е по-добре да не се срещат.
В противовес на монокултурното отглеждане, при което растенията са силно възприемчиви към болести и вредители, смесеното отглеждане има редица предимства - освен че създават и биоразнообразие. Растенията партньони могат да бъдат желани гостоприемници на полезни насекоми – ентомофаги, могат да обогатяват почвата с азот, каквито са бобовите култури.
Кореновата система на бобовите колонизира специални ризобиални бактерии, помагащи за фиксиране на атмосферния азот и преработването му в нитрати. Част от тях се използват като хранителни вещества от самите растения, а останалите навлизат в почвата и стават достъпни за съседните култури.
Приятелската седморка
Царевицата може да се използва като естествена опора за краставичните растения, което ще спести разходи за труд и материали.
Тук трябва да се посочи една важна подробност – царевицата ноже да се използва като опора за тези сортове, които имат по-малки и леки плодове, защото при едроплодните не биха могли да издържат на тежестта. В замяна на подкрепата краставиците осигуряват на царевицата естествен мулч под стъблата, задържайки влагата и инхибирайки растежа на плевелите.
Слънчоглед – по аналогия на царевицата. Високият и със здраво стъбло слънчоглед може да бъде здрава опора за краставичните растения. В зависимост от сортовите особености маслодайните култури са с различна височина (0,50-3 м) и дебелина на стъблата.
Важно е да се знае, че обвивката на семената съдържа токсични за тревистите растения вещества, което означава, че прибирането на слънгледа трябва да стане преди да са започнали да падат семената.
Копър – това популярно и много полезно ароматно растение привлича насекоми – опрашители, каквито са пчелите и паразитоидните оси. Първите подпомагат опрашването на краставиците, а вторите регулират нивото на вредителите. Има и друго мнение, че копърът подобрява значително вкуса на краставиците.
Бобови култури – всички те са отлични съседи на краставиците, защото предоставят част от азота, който улавят от атмосферата и превръщат в лесно усвоима форма.
Настурция (латинка) – тези красиви и дълго цъфтящи растения представляват естествени капани и отвличат вниманието на вредителите към себе си.
Тагетес – високоефективен срещу почти всички вредители. Съдържа вещества, чието действие се съчетава със специфичния му аромат. Корените и цветовете отделят тези вещества, неприятни за вредителите. Добре е да се засаждат сред краставичните растения или да се разпръскват прецъфтяващите цветове наоколо.
Кореноплодни култури – кореновата система на краствиците е разположена плитко. Основната част от нея е разположена на дълбочина от 20-30 см, а главния корен достига до 1,2 м. Повърхностните корени образуват множество хоризонтални разклонения със слаба смукателна способност, което определя високите им изисквания към водния и хранителен режим. В близост могат да се засаждат моркови, репи и репички. Пяпата е средство за прогонване на земните бълхи, които са сред най-лошите врагове на краставицата.
Тази седморка е сред най-добрите съседи на краставиците, но могат да се посочат и други – невенът е растение, привличащо голямо количество различни насекоми,полезни за опрашването.
Компактното и правилно разполагане на културите облекчава отглеждането им.
Лоши съседи
Фенхел – това растение по принцип е враждебно към много култури и краставиците не правят изключение, защото всъщност е силен инхибитор на растежа.
Зеле – бялото зеле и карфиолът имат много трудни отношения с краставиците, защото жадно абсорбират влага от почвата и когато са засадени наблизо се състезават непрекъснато помежду си.
Пъпеш – двете растения са родственици, привличат едни и същи вредители, а в допълнение към това – имат дълги виещи се стъбла и си пречат на близко разстояние.
Картоф – двете растения трябва да бъдат далеч едно от друго, защото имат идентични заболявания и водят жестока конкуренция за хранителни вещества от почвата.
Градински чай и мента – за разлика от копъра, двете подправки развалят вкуса на краставиците, които имат доста деликатен вкус и съдържат около 95 % вода. Прекалено силните подправки влияят негативно на вкусовите им характеристики.