Ако през миналата година помощта по обвързаната подкрепа за протеиновите култури беше едва 13,56 лв. на декар, то тази пролет стопаните бяха почти шокирани от ставката от 21,48 лв. за дка, изплатена за площите, засадени от реалните фермери през 2019 г. Данните не са изненадващи, след като за първи път лъсна истаната, че години наред схемаджии са получавали немалко средства на декар за празни полета, източвайки бюджета, предназначен за законно работещите в сектора.
Ще припомним, че само преди половин година, след спешните проверки на фонд „Земеделие” инспекторите разкриха цели 160 хиляди декара тревясали празни площи, които по документи е би трябвало да са засети с протеинови култури. Тогава лично земеделският министър Десислава Танева обяви, че проверките са доказали 95 схемаджии, получавали пари за въздух. До това изобличение се стигна благодарение на сигналите на фермери от цялата страна, които насочиха администрацията към извънредните инспекции.
За да проследим как се е движил процесът, ще припомним статистиката от 2018 година, когато общо 17 860 души фермери са поискали подпомагане за отглеждането на протеинови култури (фасул (зърно), леща, нахут, грах за зърно (зимен и пролетен) и зелен грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях). Бройката е направо внушителна, като в резултат на този интерес бюджетът беше разделен между много повече стопани от обичайното. Затова и ставката за подпомагане падна до най-ниските нива от началото на прилагането на тази схема, а именно 13,56 лв. на декар.
През пролетта на миналата година броят на кандидатите за субсидии за бобови култури намаля до 16 810, което до известна степен се дължи и на пропадналия пазар на нахут, предизвикало отлив на фермерите от тази култура.
Големият потрес дойде след есенните контролни проверки през 2019 г., когато експертите доказаха, че стотина наглеци са решили да точат евросредства от незасети полета – и то върху цели 160 хиляди декара. Защото този път теренните проверки от страна на фонд „Земеделие” бяха направени върху 50 на сто от декларираните за подпомагане площи - вместо законово определените 3 процента.
След тези разкрития браншът очакваше много по-сериозни наказания от тези, които последваха. Защото единствената санкция за фалшификаторите беше, че не получиха субсидиите си.
През декември 2019 г. администрацията обещаваше и други санкции за фалшификаторите. Но и досега администрацията е доста скромна по отношение на информацията за последвалите санкции – било от правните органи, било от държавната администрация. Може би затова и тази година от фонда дори пропуснаха да се похвалят за причините, довели до високата ставка за подпомагане на протеиновите култури, получена след отпадането на паразитите в сектора. За целия земеделски бранш остава успокоението, че най-после е сложена тапа на каналите за източване на евросубсидии.
Екатерина Стоилова
