Пиша ви с последна вяра, а не с надежда за сензация, че в медийното пространство на България все още съществува място за гласа на реалните производители. Така започва отвореното писмо на Българския фермерски кооператив, управляван от Александър Алексиев. Той е собственик и управител и на собствено овцевъдно стопанство в община Първомай, област Пловдив – „Брягово милк“ ЕООД.
В Българския фермерски кооператив участват общо 4 ферми, а те заедно осигуряват 22% от есенно-зимното мляко в страната.
Поводът за отвореното писмо отново е шарката по дребни преживни животни и продължаващия спор дали да се приложи ваксина срещу болестта.
Заради примера, че овцете все пак се ваксинират срещу Син език, управителят на кооператива изяснява, че Шарка по дребните преживни животни (ШОК) е заболяване от Категория А по класификацията на Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882. Син език е заболяване от Категория C. Реално, двете нямат нищо общо нито по епидемиологичен риск, нито по изисквания за контрол, нито по последствия при интервенция.
„Не сме против здравеопазването на животните; против сме безсрочното въвеждане на мерки, които убиват сектора“, продължава писмото. „По Делегиран регламент (ЕС) 2023/361 ваксинирането, независимо дали „спешно“ или „превантивно“, автоматично задейства ограничителни мерки спрямо продукцията и движението в цялата страна. Това на практика означава: - Ограничения за продажбата и реализацията на мляко и месо; - Ограничения/забрани за движение на живи животни на национално ниво;
В сила остават всички съпътстващи мерки без ясно определен краен срок!
С други думи, с една инжекция затваряме пазарите, блокираме паричния оборот, сриваме фермите.“
Алексиев подчертава, че у нас „временното“ става постоянно, като дава за пример продължаващата вече 7-ма година ваксинация срещу Син език.
„Изготвихме декларация, абсолютно реално подкрепена от стопанства с над 100 000 животни, която изпратихме до МС, МЗХ, БАБХ, както и копие до медиите в страната, която остана като глас в пустиня (да отбележим, че Синор.БГ публикува документа, тъй като сайтът ни винаги уважава думата на фермерите). Какво Ви говори това?“
В писмото се посочва, че обединените в кооператива фермери са вложили милиони в управление на риска и в биосигурност.
„Ограниченията, които ще последват след ваксинацията, ще убият в пъти повече животни от самото заболяване. Ще закрием стада, ще фалират стопанства. Това не са предположения, имаме го черно на бяло вече записано в икономическия анализ на МЗХ. И все пак гласът на разума остава игнориран.
Проблемът на животновъдството не е в съществуването на дадено заболяване, а в липсата на контрол върху стопанствата. Защото дори в момента да се справим, до няколко месеца ще ни удари следващото такова, и после пак и пак и пак. Защо? Защото българските стопанства масово НЕ отговарят на санитарните норми! Биосигурност е дума, която за над 80% от фермите в страната е непозната“, твърди Алексиев.
Биосигурността включва, но не се ограничава до: - ограждане на стопанството; - контрол на входа и изхода (ако нямаш ограда съответно нямаш обособен вход/изход); - дезинфекционни площадки; - регламентиран транспорт; - проследимост на фуражи и др.
Александър Алексиев посочва, че 75% от огнищата започват от стопанства без елементарна ограда, без регистрирана дейност, без никакви мерки за биосигурност. Тези стопанства продават продукция без документи и без проследимост. Ощетяват фиска и прибират голямата част от европейското финансиране, без да отговарят на европейските условия.
„Ние питаме: Къде са институциите? Къде е държавата? Заради тях искат да накажат нас!
Никой не проверява откъде идват животните, как се транспортират, защо съществуват пазари без лиценз, без контрол, без регулация. Никой не поставя под въпрос как група от 40-50 човека могат да държат целия сектор в шах и мат с нелегална търговия. А какво правим с малкото ферми, които спазват закона? Нека ги натискаме още. С бюрокрация. С данъци. С регулации. С мълчание“.
В заключение Алексиев предлага на държавата да национализира фермите.
„Нека държавата поеме отговорността. Нека открие държавни ТКЗС-та. Нека създаде държавни ферми. Нека поеме изхранването на населението. Но когато супермаркетите останат без български мляко, когато сиренето се прави с вносна суровина, когато месото е с неясен произход и съмнителна стойност - моля, не търсете нас“, приключва писмото.
