Ще попитате защо зеленчукопроизводители и овощари посрещнаха „на нож” решението на администрацията да отпуска нисколихвени заеми, обезпечени с бъдещите плащания по обвързаната подкрепа, което е част от мерките за подпомагане на бранша срещу последиците от коронавируса COVID-19 през 2020 г. Отговорът е очеваден и се крие във вида на държавните помощи, ползвани от двата екстензивни подсектори на селското стопанство - животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Където и дума не може да става за справедливо съотношение и това личи от наскоро качената статистика за това как държавата разпределя помощта между фермерите.
Отчетът на фонд „Земеделие” за държавните помощи, отпуснати през 2019 г., е направо катастрофичен по отношение на сектор „Растениевъдство”, където са отпуснати едва 17 212 018 лв., докато помощите за животновъдите са цели 136 733 134 лв. Тоест в сектор „Животновъдство” са усвоени 89 % от общо отпуснатите държавни помощи в размер на 153 945 152 лв.
Градинарите никога не са оспорвали необходимостта животновъдите да бъдат подкрепяни, за да се осигури необходимата българска суровина за родните млечни продукти. Защото знаем колко дълго време и този подсектор беше оставян „в девета глуха” от страна на администрацията. Риторичният въпрос обаче е защо „плодовете и зеленчуците” трябва да разчитат само на обвързана подкрепа по линия на директните плащания, докато при държавните помощи разчитат на НЯКАКВИ СИ 11 ПРОЦЕНТА от общия ресурс! И те се дават основно за покриване на част от разходите по растителната защита и при обезщетения от градушки. И толкоз!
Колкото до кредитирането – там сложните изисквания по отношение на документите и необходимото застраховена на продукзцията правят заемите почти безсмислени. Затова и в отчета за 2019 г. се посочва, че НИТО ЕДИН ФЕРМЕР не е поискал заем със 7 процента лихва през миналата година. Което е странно, при положение че в предходните години фонд „Земеделие” е кредитирал двата сектора съответно през 2018 г. с 2 228 659 лв., през 2017 г. – с 2 446 314 лв., през 2016 г. - 2 460 601 лв., през 2015 г – с 2 779 670 лв. и през 2014 г. - с 3 048 276 лв.
За да се убедите колко скромни са разходите на държавата в подкрепа на зеленчукопроизводството и овощарството, ще ви дадем и някои данни от отчета на фонда за миналата година. Ето и помощите, преведени на растениевъдите по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период на 2019 г. Платената субсидия е в размер на 5 568 484 лв., насочена едва към 5 809 стопани.
Само 287 картофопроизводители пък са се възползвали от помощта за компенсиране на разходите им за борбата срещу телените червеи, където са платени 1 627 069 лв.
При справянето с неприятелите по доматите за мерките срещу доматения миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera) помощ от 130 261 лв. са получили само 27 фермери.
Символична е помощта и за сертифицирането на стопанствата в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBALG.A.P, което им дава възможност да продават в търговските вериги. Там са подпомогнати само 21 зеленчукопроизводители и овощари, като помощта за тези сертификати е 21 226 лв.
Малко по-активно е подпомагането за участия в изложения на браншовите организации в сектор „Растениевъдство”. През миналата година Националният съюз на градинарите в България е получил общо 59 500 лева, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция – 132 500 лв., министерството на земеделието е отпуснало за изложения в областта на растениевъдството и животновъдството в страната и чужбина 568 631 лв., Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци - 81 хил. лв., Българска асоциация Биопродукти – 40 хил. лв., Национална Био асоциация – 48 хил. лв., Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните 46,5 хил. лв., Сружение "Българска асоциация на малинопроизводителите" - 20 хил. лв., Съюзът на дунавските овощари - 59,9 хил. лв., Организация на производители на праскови "Българска праскова" ООД- 5 хил. лв. и Асоциация на производителите на декоративни растения в България – 15 хил. лв.
През миналата година основната помощ по де минимис е отишла най-вече за животновъди и пчелари, докато растениевъдите отново са подминати, сочи отчетът на фонда. Вярно, че африканската чума по свинете през миналата година е причина помощта за животновъдите да превишава значително тази за сектора на плодовете и зебленчуците. Но тазгодишната криза ще бъде далеч по-силна. И както всички управленци признаха - ще засегне основно малкият бизнес.
