Разсадът отслабва, изтънява и упорито не иска да расте – напълно възможно е да е поразен от паяжинообразуващ акар. Всеки, който се е натъквал поне веднъж на този почти невидим вредител, знае, че предстои сериозна борба. Поради малкия си размер акарите остават дълго време незабелязани, докато първите растения не започнат да умират.
Червеният и обикновеният паяжинообразуващиакари са най-често срещаните сред 100-на вида вредни акари.
На какво да обърнем внимание и как да разпознаем наличието му?
На първо място, разбира се, това е самата паяжина, която е продукт от жизнената дейност на вредителя и показва местообитанието му. Много тънка и почти прозрачна, тя се появява от долната страна на листата – визуално се различава много от обичайната паяжина. Друг признак са белите дребни точки по листата, които често пожълтяват или изсъхват без видима причина. При внимателно вглеждане (или наблюдаване с въоръжено око) може да се види и тялото на вредителя.
Паяжинообразният акар е опасен с това, че буквално изсмуква всички сокове от пробитите листа и стъбла. Освен това разпространява различни вирусни и гъбични инфекции, спори на сиво гниене и други заболявания. В избора си на храна той не е придирчив. В менюто му влизат всякакви растения – култивирани и диворастящи, градински и оранжерийни.
Разсадите са много уязвими и предпочитана храна, защото листата и стъблата им са нежни, сочни и лесни за перфориране. При нападение са в състояние да нанесат непоправими щети за много кратко време.
Възрастните акари и яйцата им се разнасят от животните, хората и вятъра. Размножават се в геометрична прогресия – от 12 до 20 поколения в затворени съоръжения и в къщи и 3-4 поколения на открито. Като повечето вредители и те обичат топло (25 градуса) – колкото е по-топло, толкова по-бързо се развиват.
Намаляване на опасността от акари
За да се сведе до минимум опасността от бързо разпространяване на акарите е необходимо поддържане на по-ниски от 25 градуса температури и влажност по-висока от 60%. Разсадите, изпитващи чест недостиг на вода, са по-уязвими от останалите.
Отглеждането на разсада при оптимални условия ще намали опасността от нападение на акари. При забелязването на малки черни или по-светли точки по обратната страна на листата пръскането с вода ще предотврати или забави развитието им.
Научен подход в борбата с акарите
Този вредител е един от най-опасните както на открито, така и в защитни съоръжения. Борбата с него преимуществено се води с помощта на химични средства за защита, чието използване води до замърсяване на околната среда и продукцията от остатъчни количества, но създава и крайно неблагоприятни условия за работещите в затворени съоръжения.
Една от особеностите на борбата с паяжинобразуващия акар е способността му за много бързо създаване на резистентност към химичните средства за защита, което ги прави неефективни. Това налага търсенето на нови, екологични за природата и безопасни за здравето на човека.
Използването на ентомофаги се прилага успешно при отглеждането на разсад или растения в закрити съоръжения. Фитосейлус Персимилис е активен хищен акар с кратък цикъл на развитие (жизненият му цикъл е около 40 дни). Женският акар снася до 60 яйца на ден. Те преминават във фаза нимфа, ларва и възрастно, като ларвите и възрастните се хранят с яйцата, ларвите и възрастните на вредните акари.
Ефективността от действието на ентомофага може да се сравнява с това на химичните акарициди.
Микробиологичните препарати дават също отлични резултати в борбата с паяжинообразуващите акари – Супер Плант, Натуралис и др.
Могат да се използват и инсектицидните свойства на много култури – лучени люспи, глухарче, равнец, чесън, хрян, лайка и всички пиретруми.
