Паяжинообразуващите акари по цветята

В малка или по-голяма степен на нападение паяжинообразуващите акари се появяват редовно по цветните и декоративните растения, отглеждани в оранжерии, на открито или в домашни помещения. У нас по тях са установени и често се срещат следните видове паяжинообразуващи акари: обикновен паяжинообразуващ акар – Tetranychus urticae, атлантически паяжинообразуващ акар – Tetranychus atlanticus, оранжериен червено-кафяв акар – Tetranychus cinnabarinus и оранжерийна плоскотелка – Brevipalpus obovatus. Паяжинообразуващите акари са дребни паячета (най-много до 0,5 мм дължина), почти незабележими с просто око. Първите два вида са познати отдавна у нас като “червено паяче”. Червено-кафявият акар и плоскотелката са установени сравнително по-късно. Плоскотелката е най-дребна. Тя има плоско тяло, с яркочервен цвят.
Акарите се развиват по долната страна на листата, особено на младите листа. Те се хранят като смучат сок от тях. Пробиват епидермиса и изсмукват клетъчен сок заедно с хлорофилни зърна. Повредените листа първоначално избледняват, после пожълтяват, изсъхват и опадат. Пъпките не се развиват и опадат. Цветовете остават недоразвити и деформирани. Акарите оплитат нападнатите части с фина паяжина. Намаляването на хлорофила води до нарушаване нормалното протичане на жизнените процеси в растенията. Те силно изостават в развитието си и при по-продължително нападение трудно могат да се възстановят.
Благоприятни условия за развитието на акарите са високата температура и ниската влажност на въздуха. Такива условия се създават през топлите и сухи летни месеци, в оранжериите, които не се проветряват достатъчно, при отглеждане на растения в затворени помещения, със сух въздух и висока температура. В такива случаи акарите се намножават в опасна плътност и могат да причинят значителни повреди. За да не се допусне това, растенията трябва да се преглеждат редовно, особено видовете, които се нападат по-често от тези неприятели: роза, карамфил, алоказия, кала, фикус, аралия, астри, гергина, лимон, антириум, хризантема, гербера, глоксиния и други. Гледа се долната страна на листа, по които има признаци на изжълтяване и промяна.
Пръска се при плътност 4-5 акара на един по-голям лист и 2-3 броя на малък лист. Подходящи са следните препарати: Би 58 – 10 мл, карантинен срок 21 дни. Омит 57Е – 10 мл и пираника 20ВП – 2 мл. Карантинен срок 14 дни. Ортус 5СК – 5 мл и талстар 10ЕК – 3 мл с карантинен срок 7 дни.
Пръска се със силна струя, двупосочно, за да се разкъса паяжината, под която се намират голям брой възрастни акари, ларви и яйца и разтворът да може да попадне и по долната страна на листата. Дадената доза е за 10 литра вода. За да се избегне появата на повреди по цветовете, цъфналите растения да не се пръскат или да се намери начин цветовете да се опазят.