На нашите географски координати много растителни видове навлизат в покой, за да оцелеят в неблагоприятните зимни условия. Във фазата на покоя спира растежът на частите на дървесната корона, която е оголена от листа. Липсата на живи листа предотвратява изпаряването на вода. Спира важният физиологичен процес фотосинтеза, а дишането и обмяната на веществата са забавени.
Продължителността на покоя е различна в зависимост от вида на растението и външните условия. Например джанките (Prunus cerasifera) излизат от покоя по-рано от ябълките (Malus domestica).
Дългогодишните проучвания за студоустойчивостта на овощните видове по време на дълбокия покой са очертали следните температурни граници:
- семкови: ябълка (-29ºС), круша (-25ºС), дюля и мушмула (около -22/23ºС);
- костилкови: слива (-27ºС), джанка (около -23 ºС), праскова (-20 ºС), кайсия (около -26 ºС), череша (-24/25 ºС), вишна (-28 ºС);
- черупкови: орех (-28 ºС), бадем (-20 ºС);
- други видове: смокиня (-15 ºС), нар (-15 ºС), райска ябълка (около -22 ºС), актинидия или киви (-15 ºС).
Растителните органи понасят различно студа. Надземната част е по-студоустойчива в сравнение с кореновата система. Последната е сериозно застрашен от сухи студове, когато е разположена в песъчливи (леки) и слабо влагозапасени почви.
Време е за резитба на овощните градини
Защо ниските отрицателни температури са опасни за растенията? При ниски отрицателни температури в растителните клетки и в междуклетъчното пространство се образуват ледени кристали. Процесът е разрушителен и гибелен за клетките и растителните тъкани. Растенията загиват, когато измръзне по-голямата част от дървесината.
Поразената от студа тъкан променя цвета си и става сива до тъмнокафява. В периода на покой е трудно да бъде поставена окончателна диагноза за загиване на растението. Желателно е стопаните да изчакат с изкореняването до пролетта, когато вегетацията започне. Тогава щетите ще бъдат вярно оценени. Възможно е при някои дървета да протекат възстановителни процеси, подпомогнати от добрите земеделски практики.
Намаляването на загубите от зимните студове е възможно и зависи от редица условия и мероприятия. Още преди създаването на овощната градина трябва да бъде определено най-подходящото място за избрания овощен вид. Тесните, ниски и затворени места (котловини) не са подходящи за овощарство, защото там през зимата се задържа студен въздух и става образуването на т. нар. езера на мраза.
Студоустойчивостта зависи от режима на хранене и поливане, осигуряващ изграждането и развиването на растителните тъкани и органи, както и натрупването необходимите запасни хранителни вещества. Нарушаването на баланса е много опасно. Например прекомерното азотно торене и късните поливки могат да забавят узряването на леторастите и влизавето в покой.
Доц. д-р Антоинй Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров“
София
