Начало » Новини » Коментари
22.01.2020 г.

Дали новата ОСП ще насърчи кръговата икономика в земеделието

SWOT-анализ на УНСС
Дали новата ОСП ще насърчи кръговата икономика в земеделието

Пелети от биомаса Снимка: sinor

През 2015 година България е била на 20-о място по развитие на биоикономиката спрямо 28-те държави членки на Европейския съюз, което е изключително скромна позиция на фона на останалите европейски партньори. Статистиката показва, че преди пет години биоикономиката на България е създала 3,7 млрд. евро брутна добавена стойност (БДС), съставляващи 0,6% от БДС, докато за ЕС-28 тя е достигала 621 млрд. евро, се посочва в SWOT-анализа за социално-икономическото развитие на земеделието и развитието на селските райони. Документът ще бъде обсъждан от бранша на 24 януари, като целта е да се посочат онези приоритети в бъдещото развитие на сектора, които да отговарят и на потребностите на земеделските производители.

SWOT-анализът е на икономистите от Университета за национално и световно стопанство, които цялостно разглеждат въздействието на досегашното европейско подпомагане върху икономиката и социалното развитие на селата.

И понеже новото европейско законодателство залага изключително много на биоикономиката и иновациите в земеделието, затова и Синор.бг ще представи онези изводи от доклада, които са свързани с развитието на биоикономиката в условията на страната.

Самата биоикономика включва основно секторите на селското, горското и рибното стопанство, производството на хранителни продукти, целулоза и хартия, както и части от химическата, биотехнологичната и енергийната промишленост. След като аграрният сектор и хранително-вкусовата индустрия участват с цялата си дейност в биоикономиката, то естествено и акцентът на анализа е от Университета за национално и световно стопанство да се насочи в тази област.

Според икономистите три са основните причини за развитие на секторите земеделие, гори и рибарство от гледна точка на биоикономиката. На първо място  това е иновативното и по-ефективно използване на ресурсите, което да съчетава продоволствената сигурност с устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели, като същевременно се гарантира опазването на околната среда. На второ място е важно да се мобилизират научните изследвания и иновациите в областта на аграрния сектор, като се стимулират частните инвестиции, разработването на нови вериги за създаване на стойност и ангажиране на заинтересованите страни.

Третият важен елемент е образованието и обучение в областта на биоикономиката, необходим за подготовка на квалифицирана работна ръка за отделните отрасли на аграрния сектор.

На този етап постиженията на страната ни в областта на биоикономиката са твърде скромни. Затова експертите отбелязват необходимостта от тяхното развитие през следващото десетилетие. Първо, защото намалява зависимостта от невъзобновяеми ресурси, бори се с пораженията от климатичните изменения и позволява на аграрния сектор да се развива пълноценно чрез използването на възобновяеми биологични ресурси за целите на промишлеността и енергетиката, като се гарантират биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

Сред основните дейности, свързани с биоикономиката, са производството на биомаса, биогаз, оборски тор, биодизел. Отпадните продукти стават все по-използвани, тъй като се обръща внимание на щадящото използване на земята и поддържане на баланс между производството на храни и фураж от една страна и биобазирани продукти от друга.

Ако се сравни с 2007 г., производството на основна биомаса през 2017 г. е било 15,1 млн. т, или с 2,6 пъти повече спрямо десет години по-късно. Най-висок е ръстът при техническите култури, а най-голям е обемът биомаса от зърнените култури. Това предполага и нарастваща маса на отпадните продукти, тъй като количеството им е пропорционално на основната биомаса.

При разпределението на биомасата цялото количество от производството и вноса при зеленчуците, плодовете и лозята се използва за храна. Количеството на царевицата за зърно, за храна и индустриална употреба е разделено на две - 300 хил. т за храна и 500 хил. т за индустриална употреба. Слънчогледът за производство на слънчогледово масло също условно е разделен - 490 хил. т за преработка в слънчогледово олио и друга употреба и 715 хил. т за преработка в слънчогледово масло за индустриална употреба и износ.

Всички технически култури са предназначени за индустриална преработка с изключение на фъстъците и тиквеното семе, които се използват за храна. При оценката за направленията на използване на биомасата от съществено значение е установяването на баланса между употребените количества за храни и фуражи от една страна и за биобазирани продукти и енергия, от друга.

Според изследване на Института по аграрна икономика (ИАИ, 2016), преживното животновъдство в страната среща трудности в осигуряването на площи за производство на собствен фураж. Значителен е броят на стопанствата в страната, които не разполагат със собствена земя и не произвеждат фураж, както и на стопанствата, които разполагат със земя, но тя не е достатъчна за изхранване на отглежданите животни.

При производството на биогаз се използват различни суровини със селскостопански произход - силажна царевица, оборски тор, тревен силаж, животновъдни отпадъци и т.н. 40% от производството на биогаз от селскостопански субстрати се получава от силажна царевица. През 2017 г. са използвани 185,6 хил. т, или близо 87 хил. дка от реколтираните 299,3 хил. дка са предназначени да обслужват производството на биогаз. От друга страна, за 277-те хиляди млечни крави в страната са необходими 1 260 хил. т силаж, което изисква 590 хил. дка, или два пъти повече от реколтираните. Следователно недостигът е 291 хил. дка, без силажната царевица да се използва за производство на биогаз, а при използването ѝ - 378 хил. дка.

Друга тенденция, която се наблюдава през този период, е засиленото производство на биогаз от оборски тор на място, в земеделските стопанства. Той е само един от субстратите, които участват в производствения процес. Няма данни какво количество се използва за получаване на биогаз, но може да се направят ориентировъчни разчети. Ако се приеме, че биогазът от анаеробни субстрати се произвежда от селскостопански суровини и че 40% от добития биогаз е от оборски тор, тъй като той е само един от субстратите, се получават 18,2 тона нефтен еквивалент (т.н.е.). Съгласно дългосрочната програма за насърчаване на производството на биогаз (НДПНИБ), един тон нефтен еквивалент се получава средно от 4,65 т. суха маса тор, или за 18.2 т.н.е. са необходими 84.4 хил. т тор суха маса, което се равнява на 337.8 хил. т тор при 25% съдържание на сухо вещество.

Биодизелът се произвежда основно от рапица и слънчоглед и спада към категорията „биодизел от първо поколение”. Произвежданият от органични отпадъци (употребявани животински и растителни масла и хранителни отпадъци) е биодизел второ поколение. Съгласно Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници биологичният компонент в дизеловото гориво следва да е 6%, от които 5% биодизел първо поколение и 1% - второ поколение. През 2018 г. е въведено задължително ползване на биодизел второ поколение, но не се очаква съществена промяна върху размера на производството на енергийните култури, което значително превишава количеството, което се преработва в страната в биодизел. В същото време износът на слънчоглед от страната е основно е за Нидерландия и Германия, а на рапицата – за Белгия, Германия и Франция, а това е показател, че суровината не се преработва у нас.

В SWOT-анализа се набляга и на незначителният дял, който кръговата икономика заема в икономиката на България. В технологично отношение има изоставане, доказателство е ниското равнище на вторично използваните и рециклирани материали от общо преработените. Това е причина износът на рециклируеми суровини почти два пъти да превишава вноса, докато за ЕС-28 тенденцията е противоположна. Въпреки това относителният дял на кръговата икономика в страната, измерен с дела на БДС и инвестициите в БВП, е по-висок в сравнение с този в ЕС-28. По-голям е и относителният дял на заетите, от което се установява, че секторът е социално значим за страната, се посочва в анализа.

Досега изключително важна роля за въвеждането на модела на кръгова икономика в страната се пада на програмата за развитие на селските райони ПРСР 2014-2020, посочват икономистите. Подпомагането на този бизнес оказва влияние върху опазването на биоразнообразието, ресурсната ефективност, устойчивото използване на природните ресурси, адаптирането на стопанската дейност към климатичните промени. С Програмата се цели постигането на междусекторните цели, свързани с биоикономиката, иновациите в земеделски и неземеделски дейности и постигането на устойчивост в развитието на селските райони. Част от мерките в ПРСР 2014-2020 подпомагат запазването на качеството на водите, опазването на природни ландшафти и редки породи животни и сортове растения, опазването на важни местообитания и биологичното разнообразие в земи с висока природна стойност, спомага се за устойчивото управление на земите, предприемат се различни мероприятия за запазване запасите от въглерод в почвата и се действа в посока предодвратяване на почвената ерозия и наводнения, стимулира се развитието на биоземеделието. Три са приоритетните области от ПРСР 2014-2020, пряко или косвено свързани с кръговата икономика. А именно приоритет 1 - Стимулиране на иновациите, сътрудничеството и развитието на базата от знания в селските райони; укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите, включително с цел подобряване на екологичното управление и екологичните показатели.

Приоритет 4 - Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие; Подобряване управлението на водите; Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им.

Приоритет 5 - Повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство; повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци, и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката; намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство; стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство.

В селското стопанство основен предмет на кръговата икономика е по-пълното използване на твърдите биоотпадъци – слама, царевичак, клони и пр., както и животновъдни отпадъци като оборски тор, суроватка, неизползваеми за храна остатъци и др. Актуален е въпросът за отпадъците от производство на биогаз в рамките на земеделските стопанства, които могат да се използват повторно за наторяване, но едновременно с това замърсяват околната среда. Една от задачите пред кръговата икономика, включена в пакета от документи на ЕК, е разработването на технологии за използване на отпадъчни води за напояване.

Както цялото производство, така и отпадъците в селското стопанство спадат към категорията биомаса (отпадъците са разделени на 4 категории, една от които е биомасата). По данни на Евростат, относителният дял на биомасата към общото количество отпадъци на глава от населението е около 9.1%. Тъй като в преработваната биомаса основно място заемат селското и горското стопанство се приема, че те имат под 7-8% от образуваните отпадъци. Селското стопанство има съществен принос за постигане на националните цели по Стратегия Европа 2020, свързана с опазването на околната среда, адаптирането към климатичните промени и развитието на биоикономиката на ЕС.

Според икономистите от УНСС в селското стопанство е необходимо да се реши проблемът с недостига и неравномерното разпределение по райони на земеделската земя за производство на силаж и тревни фуражи. Преобладаващата част от преживните животни ползват колективни пасища, но няма статистика в каква степен е достатъчно и рационално тяхното хранене. Належащо е да се създадат стимули за ограничаване на свръхпроизводството на енергийни култури и да се насърчи преработката им в страната, което ще повиши добавената стойност в отрасъла, сочат изводите в SWOT-анализа.

От 2007 година досега в европейското и българското законодателство са създадени 21 нормативни документа, които са свързани с биоикономиката и ако бяха прилагани според правилата, досега страната ни да е в челните редици в този сектор. Дали администрацията ще престане да произвежда бумащина, която не прилага, това е въпросът, който се налага по темата „биоикономика“.

Ето и документите, посочени в SWOT-анализа, който ще се гледа на 24 януари.

Основните документи, подпомагащи биоикономиката са:

Стратегия "Европа 2020" – целта е развитие на биоикономиката като ключов елемент за интелигентен и зелен растеж в Европа.

Стратегия „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа”. През 2012 г. е представена първата стратегия за биоикономика. Целта е ресурсите да се използват пестеливо, устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели и опазване на околната среда.

През 2018 г., Европейската комисия актуализира стратегията за биоикономика „Устойчива Биоикономика за Европа: укрепване връзката между икономиката, обществото и околната среда.” Целта е да се засили разгръщането на устойчива европейска биоикономика, за да кореспондира максимално добре с Програмата на ООН и Парижкото споразумение за изменението на климата.

Програмата за научни изследвания и иновации “Хоризонт 2020” подкрепя биоикономиката в селските райони.

ПРСР 2014-2020 направление „Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика“.

Други документи с програмно значение на европейско ниво са:

Съобщение на ЕК: Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа – 2012 г.

Съобщение на Европейския парламент и ЕК – 2016 г.: Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните.

Съобщение на ЕК за план за кръговата икономика - 2015 г.: Затваряне на цикъла - план за действие на ЕС за кръговата икономика.

Преглед на Стратегията за биоикономиката - 2017: Иновации за устойчив растеж: Биоикономика за Европа

Съобщение на ЕК: Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда. Националните стратегически и програмни документи, които разглеждат различни аспекти, свързани с биоикономиката са:

Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г.

Актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г.

Актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура (2017-2023 г.)

Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г.

Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

Национална стратегия за развитие на горския сектор в България 2013-2020 г.

Стратегически план за развитие на горския сектор (СПРГС), 2014-2023 г., в който са доразвити целите, приоритетите и мерките от НСРГСРБ, 2013-2020 г.

Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г.

Трети национален план за действие по изменение на климата (НПДИК) за периода 2013-2020 г.

Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018-2027 г.

Дали новата ОСП ще насърчи кръговата икономика в земеделието
5206

Последни материали
Виж
Фонд Земеделие
Платени са близо 26 млн. лева за автохтонни породи и пасторализъм
Практика
Как да защитим разсада от сечене и кореново гниене
Последен ден от информационната кампания
Формална информационна кампания, отчетоха фермери от София-град
Одобрение
Институтът за агростратегии и иновации стана първият хъб в България
На фона на дефицита в Далечния Изток заради коронавируса
Износители на домати от Турция искат увеличаване на квотата за Русия
След активно лобиране на правителството в Атина
САЩ отмениха увеличените мита за зехтина, сирената и вината от Гърция
Свързани материали
Виж
Дебати
За първи път социално-икономически SWOT-анализ за земеделието се обявява преди обсъждането
Дискусия
Браншът предлага в SWOT-анализа да се акцентира на доходите, конкурентоспособността и иновациите
Позиция
От асоциацията на зърнопроизводителите искат нов SWOT-анализ, с участие на браншовиците
SWOT-анализ за ефективността от европодпомагането
Въпреки субсидиите родното земеделие остава три пъти по-неефективно от средното в ЕС
Колко пари са изсипани, за да са пълни магазините ни с вносни домати и краставици
Да повдигнем завесата на невидимия SWOT-анализ!
Бъдещите политики
Порожанов: Възлагаме SWOT-анализа за бъдещата ОСП основно на институтите
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам