За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.
Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.
До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.
Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.
Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.
Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.
Още по-страшна е разликата при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.
По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.
На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиарда лева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.
За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.
Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.
Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.
Колкото до участието на младите хора, то и по този показател страната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.
Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.
Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.
Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.
Очаквайте още данни от анализа за развитието на агросектора, въз основа на който ще се подготвя стратегическия план през следващото десетилетие
