Начало » Новини » Коментари
05.06.2019 г.

Да повдигнем завесата на невидимия SWOT-анализ!

Колко пари са изсипани, за да са пълни магазините ни с вносни домати и краставици
Да повдигнем завесата на невидимия SWOT-анализ!

Когато се опитват да правят цяла нация на кратуни Снимка :sinor

Всеки път като се заговори за SWOT-анализ на българското земеделие, сред родните бюрократи настъпва едно безмълвие, един потрес, една суматоха - сякаш из коридорите на властта броди призрак и ха – да повдигне завесата на бруталната им некомпетентност. И ако досега администрацията успешно заобикаляше тази заплаха – някой безпристрастно да анализира ефекта от така наречените политики в агросектора, то преди въвеждането на новата Обща селскостопанска политика ОСП след 2020 година SWOT-анализът най-после трябва да излезе от невидимата си опаковка.

Повдигаме въпроса неслучайно, защото за 12 години от влизането на България в Европейския съюз досега бизнесът не е виждал нито един SWOT анализ, въпреки че в останалите държави от ЕС тази техника за стратегическо планиране се използва доста често. Защото само по този начин може да се откроят силните и слаби страни на отделните сектори, без които не биха могли да се очертаят бъдещите стратегии за едно конкурентно земеделие.

От 2007 година досега министерството на земеделието всяка година прави аграрен доклад с подробни данни за производството, преработката, износа и подпомагането на сектора по европейски и национални програми. Но за тези 12 години фермерите и агробизнесът нито веднъж не са получили адекватен икономически анализ, който да изясни ефекта върху земеделието от влизането на страната в ЕС, както и да отговори на въпроса защо огромната маса от заетите в земеделието емигрираха зад граница, а пазарът ни продължава да е залят от храни от Европа, които преди 30 години бяха традиционно български.

Говорим не само за българските зеленчуци, но и за биволското мляко, за чието производство през 1961 година статистиката на Организацията за храните и земеделието към ООН (FAOSTAT) поставя България на 4-то място в Европа и на 8-о в света, по данни на (faostat.fao.org.) През същата година страната ни е държала и 4-то място в Европа и в света по производство на зелен пипер, а също 5-то място в Европа по производство на домати и на 8-мо в света. Отново през 1961 г. България е била пета в Европа и шеста в света по добив на овче мляко. Показателна статистика за космическото разстояние в политиките в земеделието, което България е следвала 20 години след Втората световна война и днес, 30 години след така наречената демокрация, чиято разруха в селското стопанство очевидно надхвърля тази от следвоенна Европа.

Ще попитате защо се връщаме повече от 50 години назад, след като проблемите са наследени от структурата на българското земеделие по време на социализма и затвърдени от последвалата дълго агонизираща реституция на земята, свързана и с разрушаването на кооперативните обединения. Целта ни не е толкова да се възторгваме от лидерските позиции на българското земеделие във време, когато държавата изцяло е наливала средства за развитието на този отрасъл. А да покажем как същата тази държава изцяло пусна юздите на селското стопанство, в резултат на което десет години преди влизането на страната в ЕС полетата на България пустееха. И вместо съкратената работна ръка от фалиращите индустриални заводи да се насочи към земеделието, наемниците поеха пътя на емигрантството. Защото по онова време алтернатива в този отрасъл не се виждаше.

Така в земеделието останаха единствено наследствените семейни стопанства, които по онова време нямаха подкрепата на еврофондове или банки, а със собствени сили се бореха да докажат, че този отрасъл може да просъществува. И чак, когато през 2007 г. станаха част от семейството на европейските фермери, трябваше да минат цели 12 години, за да научат, че така нареченото членство означава жестока конкуренция и бясно навлизане на евтини европейски храни на българския пазар. А най-жалкото в тази история беше, че в преговорите с Европейската комисия държавата не се напъна нито веднъж да застане плътно в защита на своите фермери, както го направиха управниците в Полша и Чехия. В резултат на което животновъдството и производството на плодове и зеленчуци се превърнаха в бутикови отрасли, а днес сиренето ни е от сухо мляко, а плодовете и зеленчуците – от Холандия и Полша. И макар търговският ни обмен да се държи единствено и основно на зърнопроизводството, дори и при него липсва добавена стойност, необходима за повишаване на доходите на българските фермери. 

На всичкото отгоре властта продължава да пълни главите на обществеността с празни обещания за това как били пресекли нелегалния внос на храни от съседните държави, как щели да насърчат комасация и да привлекат младите хора в земеделието или как щели да премахнат схемите за източване на евросредства.

И тук пак идваме на въпроса със SWOT-анализа, защото само чрез него обществеността би могла да се ориентира точно къде и как се наливат европейските и държавни помощи и какъв ефект е постигнат за развитието на родното земеделие.

Без да имаме претенции, че сме специалисти в икономическите науки, решихме да повдигнем леко завесата на евентуалния икономически анализ, който фермерите очакват да видят. Затова и ще зададем само няколко въпроса, позовавайки се на статистическите данни от аграрните доклади на министерството на земеделието от последните години.

Първи въпрос – Как така през 2005 година България не е внасяла сирене и зеленчуци, по точно те са били в минимални количества и изобщо не са фигурирали в аграрния доклад на министерството на земеделието, докато 12 години по-късно през 2017 г. статистиката отчита необичайно огромен внос, който за някои от основните зеленчуци и сирена дори надхвърля износа на същите продукти от страната?

Ето и статистиката на министерството от съответните години – през 2005 г. износът на сирене и извара от страната е бил в размер на 15 899 т, внос не е отчетен. През 2017 г. износът на същите продукти достига 24 663 т, но вече имаме и огромен внос, който достига 22 814 т сирена и извара.

Подобно е състоянието на търговията и при зеленчуците. През 2005 г. единственият внос на плодове е този на бананите, фигуриращи на 20-то място в листата на водещите стоки при импорта.

През 2017 г. обаче под предлог, че търговията с плодове и зеленчуци от ЕС се води вътрешнообщностни доставки, липсват всякакви данни за количествата домати, пипер, ябълки и други стоки, които всеки ден пазаруваме от търговските вериги.

Втори въпрос – има ли обяснение за срива в животновъдството за изминалите 12 години, в резултат на което днес вносът на сирене и извара почти се изравнява с износа на тези продукти от страната?

И тук статистиката отговаря на нашите риторични въпроси с данните за отглежданите животни и добиваното от тях мляко. През 2005 г. в страната са отглеждани общо 621 797 говеда, от които млечните крави са били 359 300, биволите – 8 198, а овцете – 1 602 255 животни. Дванадесет години по-късно бройката е стопяващата се – общо говедата са 540 115, кравите – 348 691, биволите – 12 809 (има лек ръст, но тенденцията през 2018 г. е към намаление на този брой) и овцете – 1 316 784.

При това положение е естествено да има срив и в добива на мляко. Ако през 2005 г. кравето мляко е било 1 508 069 т, то през 2017 г. пада на 939 978 т. При биволското има ръст, но тук отново липсват данните за 2018 г., сочещи намалението и при тези животни – от 6 989 т през 2005 г. през 2017 г. изкупеното биволско мляко е било 10 053 т. Огромен е обаче сривът при овчето мляко, където през 1961 г. страната ни е заемало лидерското 5-то място в Европа и 6-то в света. Докато през 2005 г. е било поризведено 105 057 т овче мляко, то през 2017 г. сривът е почти двоен – изкупени са 67 029 т.

Това, което очакваме от бъдещия SWOT-анализ, е администрацията да покаже какви пари като държавни субсидии са плащани в земеделието през 2005 г. и какви – през 2017 г. Защото през 2005 г. държавата е давала на хектар земеделска площ едва 10 лева или (около 1 лев на декар), според аграрния доклад за 2005. На този фон дано администрацията успее да направи сравнителен анализ и да обоснове спада в производството на гореизложените селскостопански стоки, съотнесени към новите субсидии, изплащани в животновъдството и производството на плодове и зеленчуци през последните 12 години.

Да повдигнем завесата на невидимия SWOT-анализ!
8314

Последни материали
Виж
Касова бележка от 55 ст. донесе на жена от Стара Загора 50 000 лева от НАП
Инициативи
По 5 лева дарявате за благотворителност с всяка купена жива елхичка или борче
Предстоящо
С горещ билков чай на фермерския пазар на 11 декември
Проект, финансиран с евросредства
Фондация Биоселена се представя на предколедния панаир на книгата
Председател на БАКЕП
Цветанска: Близо 30 на сто от проектите за преработка ще бъдат изтеглени заради рецесията
Пържен грах
Свързани материали
Виж
Дискусия
Браншът предлага в SWOT-анализа да се акцентира на доходите, конкурентоспособността и иновациите
Позиция
От асоциацията на зърнопроизводителите искат нов SWOT-анализ, с участие на браншовиците
SWOT-анализ за ефективността от европодпомагането
Въпреки субсидиите родното земеделие остава три пъти по-неефективно от средното в ЕС
Бъдещите политики
Порожанов: Възлагаме SWOT-анализа за бъдещата ОСП основно на институтите
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам