На днешния ден християнската църква отбелязва паметта на свети Николай Мирликийски, известен като Чудотворец заради многобройните чудеса, които е извършил приживе. След кончината си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.
Живял през втората половина на III век, той е известен източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия. Името му е Никола и на гръцки означава побеждавам (nikáo) и народ (laós). Руснаците добавят й в края на името му.
За разлика от повечето свои събратя светци Никола умира в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.
Славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците идва от следната легенда. Св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб, но се разярила буря и един моряк паднал от върха на корабната мачта. Всички мислели, че е умрял, но свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Вариант на тази легенда гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията Никулден да не остава без шаран на трапезата.
В България на Никулден се празнува рождението на светеца, а на 9 май (Св. Николай Летни) – неговата кончина.
Най-важното място в празника заема трапезата в чест на светеца. На нея задължително трябва да има прясна риба – главно шаран. Опичат се и обредни хлябове - света Петка и свети Никола.
Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.Трапезата не се вдига цял ден и семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни.
Честито на имениците Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др.
