На предстоящата дискусия с браншовите организации от земеделието, която ще се проведе на 3 декември в Аграрния университет в Пловдив, агроминистерството ще даде своите предложения по бъдещите схеми за подпомагане, свързани със „зелената архитектура“, които по същество ще надграждат досегашните зелени директни плащания. Това съобщи зам. министърът на земеделието Вергиния Кръстева по време на есенното издание на Клуб „Инвестор“, проведено вчера в Пловдив.
Пред Синор.бг зам. министър Кръстева поясни, че досегашните „зелени“ практики, прилагани като подпомагане по директните плащания бяха доброволни, но в бъдеще те стават минималното задължително ниво за фермерите, за да се реализират тези плащания. В новия програмен период тази базова система на подпомагане се нарича „предварителна условност“ и над нея ще има надграждане с нови изисквания за опазване на околната среда. Ще припомним, че досегашните зелени плащания включваха екологично насочените площи, включени в системата за кръстосано съответствие, стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законодатеството за устойчиво развитие.
Ако трябва да обобщим, всички тези елементи, компилирани със сегашните зелени директни плащания, в новия програмен период ще бъдат минимумът, който всеки фермер трябва да изпълнява, за получаване на подпомагане.
Над това ниво вече е така наречената „зелената архитектура“, която всяка държава-членка трябва да представи за изпълнение. „Ние като администрация в момента работим активно, за да можем заедно със земеделските производители да посочим бъдещите зелени практики“, обясни още зам. министър Кръстева.
Ще припомним, че на последното заседание на Специалния комитет по селско стопанство, проведено на 12 ноември, финландското председателство на Съвета на ЕС представи интересни предложения, свързани с околната среда и климата и директни плащанията в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По отношение на зелената архитектура председателството предлага да се премахне целта за разпределяне на 30% от разходите по втория стълб на ОСП (развитие на селските райони) за действия, благоприятни за климата, като вместо това държавите членки да отделят определен процент от общия си пакет от ОСП (по стълбове 1 и 2) за целите, свързани с климата.
Този процент може да бъде определен по-късно, след преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027, която се очаква да бъде одобрена през следващата година. Председателството изтъква, че въпросът за задължителния характер на еко-схемите (екологичните програми) остава „отворен“. По отношение на директните плащания финландското председателство посочва, че страните от ЕС са разделени по въпроса за обвързаната подкрепа. Някои държави членки биха искали да се включат повече сектори, докато така наречените „либерални“ държави искат да запазят статуквото и постепенно да се премахне обвързаната подкрепа. Председателството счита, че настоящият текст представлява балансиран компромис между тези две гледни точки. По отношение на допълнителното преразпределително подпомагане председателството предлага държавите членки да изплащат тази помощ само на по-малки стопанства, като има лимит, определен от тях. Този лимит може да се основава или на броя хектарите, или на икономическия размер на стопанството.
Обсъдени са нови предложения на председателството за текстове относно условността от Регламента за стратегическите планове по ОСП, някои стандарти за добро земеделско и екологично състояние, прилагането на облекчена система за контрол и санкции на дребните земеделски стопани във връзка с условността.
Предложените редакции се отнасят за ДЗЕС 1 – за поддържане на постоянно затревените площи на основата на съотношението на постоянно затревените площи спрямо земеделските площи в държавите членки и за ДЗЕС 2- за подходяща защита на влажните зони и торфища. Председателството предлага референтната година, спрямо която се определя съотношението по ДЗЕС 1, да бъде 2015 г.
По отношение на ДЗЕС 2 предложението на председателството е да се въведе минимална защита на влажните зони и торфищата най-късно до 2024 г. Основната трудност е тези площи да бъдат установени и картографирани. ЕК ще предостави насоки за по-голяма яснота как да бъде извършено картографирането на тези площи, като следва да се посочват конкретни парцели.
В проекта на Хоризонтален регламент председателството предлага в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) да се съдържат всички данни, необходими за индикаторите, а не в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).
Обсъдено е и предложение на председателството за опростяване на системата за контрол. В случаите на несъответствие, когато има минимални последици за постигане на целта на стандарта, да не се прилагат административни наказания и бенефициентът да бъде информиран за възможни корективни действия, които да предприеме. Когато неспазването обаче има сериозни последици за постигането на целта на стандарта, се предлага санкцията да бъде по-тежка от предвидените санкции от 1, 3 и 5 %.
България определя като удовлетворително предложението на финландското председателство за ДЗЕС 1 и наличието на референтна 2015 г. Необходимо е да се запази референцията към съотношението, определено за периода 2015-2020 г. България подкрепя приемането на вариация към референтното съотношение, което определи през 2015 г., защото по този начин не се допуска вакуум в системата.
Необходимо е да се запази принципа да се следи съотношението на постоянно затревените площи към общата земеделска площ на базата на заявени площи, а не да се прави референция към допустими площи.
Доводът е, че се запазва прилаганата политика, като не се изменят приложими и работещи методи.
Контролът на условността за дребните земеделски стопани ще доведе до допълнително административно натоварване. Важно е да се отчете по-голямата уязвимост на дребните земеделски стопанства и да се даде възможност за въвеждане на облекчени изисквания по отношение на тях.
България подкрепя пренасяне на настоящия подход за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на изискванията за кръстосано съответствие, с предвиждането на възможност за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността. Подходящ подход е въвеждането на размер на минимална площ, над която да се прилагат изискванията за добро земеделско и екологично състояние.
По отношение на бъдещите санкции, които ще се прилагат при неспазване на правилата на ОСП, зам. министър Кръстева посочи, че досега прилаганите одити на място, които се извършваха с извадка на досиета, ще останат в миналото. „В бъдеще Европейската комисия ще проследява заложените от държавата членка цели, като в началото на всяка година Европейската комисия ще проверява изпълнението на целите за предходната година, които се разграничават от директните проверки на фермерите. Само в краен случай ще има проверка на място. „Новата сателитна система за мониторинг, която сме коментирали частично, предвижда да се намали броят на физическите проверки на място, като всичко заявено да се проверява дистанционно. Единствено култури, които не могат да се проследят чрез сателитното наблюдение, едва тогава ще има проверки на място“, посочи още Кръстева.
Екатерина Стоилова
