Начало » Новини » Страната
14.10.2019 г.

На 14 октомври почитаме паметта на света Петка Българска

Християнски празници
На 14 октомври почитаме паметта на света Петка Българска

Wikipedia

На днешния ден християнската църква почита паметта на Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска). Тя е източноправославна светица, живяла между Х и ХІ век. Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, затова и тя е особено тачена в този регион.

За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка), Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

Параскева е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора, баща ѝ Никита е състоятелен земевладелец.

Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989-996 г., на 80-81 год.), е канонизиран като светец. Параскева почива след него, на достопочтенна възраст - поне 85 години.

Според нейните жития, още 10-годишна Параскева  чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия.

Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.

Мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години, тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към света Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева “в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска”.

Неизвестен местен книжовник съставя нейно кратко житие на гръцки. Тъй като не е съобразено с каноните, по поръка на константинополския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написва ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Параскева е известна по онова време главно в пределите на Византийска Тракия.

Още по времето на цар Иван Асен II е съставено нейно житие на български, написан е разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на света Параскева Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие (ок. 1385 г.) – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, две местни християни имали видения, където Параскева се появила с царски одежди, заобиколена от христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. В удовлетворение на нейната молба от преданието останките ѝ са извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в село Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина.

В България Петковден се свързва с края на земеделската работа. Денят е свързан и с редица ритуали и народни обичаи. Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните погани дни. Наричани са още "вълче или вампирско погано" и представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, наричани на света Петка. Най-големият от тях се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

(По Wikipedia)

На 14 октомври почитаме паметта на света Петка Българска
6412
 

Последни материали
Виж
338 животновъди получиха за пасторализъм над 4,2 млн. лв.
По време на годишната конференция на EUSTAFOR в Полша
Ръководителите на държавните гори в Европа обмениха опит в стопанисването на горите
В очакване на отговор
Биофермерите искат среща с министър Тахов – заместиците му не решават проблема им
Предвидени са 2 срока на доставка между 20 юли и 31 август
Египет провежда търг за внос на 40 000 тона растителни масла
Йордания най-накрая се прежали да си купи скъпа пшеница, но не българска
Родната пшеница е сред победителите и на търга в Тунис
Председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“ – Русе
Милен Коев: Ако искаме да оцелеем, за мен бъдещето е в сдружаването
Свързани материали
Виж
Честито на имениците
Днес е денят на Света Петка - покровителката на българския народ!
Християнски празници
България отдава почит на Света Петка!
Християнски празници
Почитаме света Петка - закрилницата на България!
Предстоящо
Празниците на тиквата в Севлиево ще приключат на Петковден
На Петковден трактора да ти е под стрехата
Петковден бележи края на земеделската работа
Християнски празници
На днешния ден се отдава почит на българската светица Света Петка
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини