На 14 октомври църквата почита паметта на Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. Параскева (българската Петка) е родена от родители българи в Одринска Тракия в граничната зона между България и Византия по времето на Цар Симеон в град Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. Живяла през втората половина на Х век в Тракия, населената тогава с южни славяни от българската група
Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ̀ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата света Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма „Свети Апостоли“, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което светицата била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Каликратия.
Преданията за отшелническите подвизи на света Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен.
Според народните предания света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Според поверията, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна
Денят се празнува от овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.