Заедно със свети Йоан Рилски и света Петка се смята за покровителка на бълграския народ. На гръцки тя е известна като Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), идващо от родното й място. В България тя е почитана като Петка Българска (Търновска), закрилница на българския народ и държава и покровителка на градовете Търново, Габрово, Троян. Тя е изключително популярна сред почти всички народи на Балканския полуостров и извън него.
Параскева е родена във византийския град Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора, баща ѝ Никита е състоятелен земевладелец. Живее през втората половина на Х в.
Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 – 996 г., на 80 – 81 г.), е канонизиран като светец. Параскева почива след него в новия век, на възраст поне 85 години.
Според нейните жития още 10-годишна тя чува в храма Иисус Христос да казва „Който иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
Когато родителите ѝ почиват, а брат ѝ е вече монах, Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.
Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.
Мощите ѝ пристигат в столицата на България Търново около 1230-та година. Още тогава тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към светицата като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“.
Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.
Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.
Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от село Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на света Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.
Честито на имениците Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева!
