Единствената българска светица Параскева (бълг. Петка) е живяла през втората половина на Х в. в Тракия, която по онова време е населена с южни славяни. Родена е в Одринска Тракия в граничната зона между България и Византия по времето на Цар Симеон в селището Епиват (дн. Селимпаша) близо до гръцките градове Силиври и град Каликратия. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец.
Според житията ѝ още като десетгодишна Света Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня.
Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот.
По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която Света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини.
Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия.
Преданията за отшелническите подвизи на светицата довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник.
Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново.
Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново.
Най-големият връх в увековечаването на Света Петка Търновска е написаното от Свети патриарх Евтимий житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия.
На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.
През октомври 2007 г. във Видин са открити две изложби по проект „По пътя на мощите на света Петка – пазителка на балканските народи“. Координатор на проекта е Олег Антов. Едната е фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.
В България името Петко е с леко архаично звучене. В миналото е било много по-разпространено отколкото днес. И все пак, мъжкото име Петко е много по-срещано отколкото първоизточника и женски вариант Петка.
Името е разпространено не само в България, но и в съседните страни като Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Словакия и др.
Макар че като цяло името не е измежду най-често срещаните (каквито са Иван, Димитър или Георги), в някои райони има доста голяма концентрация на Петковци — например в Ботевградския Балкан има селца и махали, където всеки втори мъж се казва Петко.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на този ден става и заплождането на домашните животни, известно като “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Зимният Петковден не е само празник в чест на Света Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.
Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
