На 14 октомври християнската църква почита паметта на светицата Параскева, известна като Света Петка - покровителката на българската държава. В народния календар с Петковден се отбелязва краят на земеделската работа – с последната есенна сеитба. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Параскева е родена край Мраморно море, в Одринска Тракия, намиращи се в пределите на Византия. Според житието брат й, който много рано се замонашва, става патриарх Евтимий и около 40 години е митрополит на Мадитос. След смъртта му (ок. 989-996 г., на 80-81 год.), е канонизиран като светец.
Още 10-годишна Параскева чува в храма Христос да казва „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.
За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска - с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка), Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.
Пренасят мощите ѝ в Търново през 1230 година, когато е столица на България. От тогава Параскева е наречена Търновска и е почитана като закрилница на града, народа и държавата.
За отношението към света Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева “в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска”.
За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка), Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.
В народните обичаи Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
На този ден се гадае е ако грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, тогава се смята, че зимата ще бъде тежка и снежна.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на „мръсните погани дни”. Тези дванадесет дни, наричани още "вълче или вампирско погано", в народните обичаи представляват граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-опасен.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.
Имен ден празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
