В много български дворове киселият трън е предпочитан вкус, още повече че има полза и от плодовете му, които изпреварват лимона по съдържание на витамин С. Близък негов роднина е и амурският кисел трън (Berberis amurensis), разпространен в Далечния изток по поречието на река Амур в Русия и в Северен Китай.
Амурският кисел трън е разклонен храст с височина около 1,5 м, а клонките му са украсени с триделни бодли. Цветовете са двуполови, дребни, жълти, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти през май-юни, а плодовете му узряват през септември. Те са червени, имат кисел вкус и са изключително витаминозни.
Саденето на киселия трън покрай житни ниви е нежелателно, защото е междинен гостоприемник на линейната ръжда - изключително опасно заболяване по зърнените култури. В този смисъл трябва да се каже, че амурският кисел трън е по-безопасен, понеже практически не се напада от ръждата.
За отглеждането му се избират полусенчести места. За разлика от често отглеждания у нас по паркове и градини обикновен кисел трън (Berberis vulgaris), който е светлолюбив, то за амурския кисел трън е необходимо известно засенчване – неслучайно той обича широколистни гори.
Размножаването на амурския кисел трън става и от семена. За по-доброто им покълване се прилага стратификация. Едната възможност е семената да престоят в почвата през цялата зима. Другият начин е останат в хладилник 3-5 месеца. Кълняемостта е сравнително висока. Тъй като младите едногодишни растения (пониците) не растат бързо -височина около 5-6 см, това позволява да се отглежда по-гъст посев - например растенията да са на 10 см едно от друго. Фиданките започват да цъфтят към 4-5-ата година.
Едногодишните растения от амурски кисел трън имат т.н. ювенилни (млади) листа, които обикновено се различават от тези на възрастното растение първите 2-3 години. Листата са кръгли, с дълги реснички по периферията и са дълги около 3-4 мм. В основата имат малки бодли. Разпознаването на различните видове (амурски от обикновения кисел трън) в това състояние е почти невъзможно.
Младите растения остават в разсадника две години. След това е необходимо да се прехвърлят в съдове за още толкова време. В тях достигат височина около 1 m и частично започват да цъфтят. После храстите се прехвърлят на постоянно място. Тази операция да става навреме и да има пръст около корените, иначе растенията боледуват.
Кореновата система на амурския и на обикновения кисел трън е мощна и разклонена, затова трябва да се прекопава внимателно с вила от периферията на храста към стъблото. Корените на амурския кисел трън са жълти поради високото съдържание на берберин, имат кафеникава кожица. Понякога се препоръчва размножаване на киселия трън чрез делене на храста, но е доста трудоемко.
