Фитофтората е гъбично заболяване, което напада културите от сем. Картофови (картофи, домати, патладжан, пипер), но и много треви, храсти и лианови. Когато на даден участък има заразени растения, то тогава вероятността да е заразена и почвата е много голяма. Най-ефикасно е есенното обработване на почвата. В закрити съоръжения е най-добре да се използват биофунгициди и народни средства, а на открити площи се прилага и химично обеззаразяване.
Фитофтората е способна да унищожи цялата реколта, защото процесът на заразяване протича почти незабележимо. Когато симптомите са вече видими с просто око, тогава е много трудно да се спаси реколтата. Често единственото решение е да се отстранят заразените растения, за да се предотврати разпространението на болестта.
Гъбичната инфекция се разпространява чрез специфичен начин на възпроизвеждане – конидии, представляващи спори и зооспори, които са в състояние да се движат в течна среда.
Опитът показва, че фитофтората практически не се среща на участъци, на които се спазват принципите на сеитбообращение, отглеждат се устойчиви на заболяването сортове и хибриди, поливките са навременни и в почвата има достатъчна, но не и излишна влага.
Обеззаразяване на почвата
Поразените от фитофтора култури заразяват и почвата на участъка. Дори напълно да са премахнати растенията и изнесени извън територията на заразяване, няма пълна сигурност, че болестта е премахната. Има висока степен на вероятност заразата да е успяла да проникне в почвата, а това означава, че на следващата година гъбичната инфекция ще се появи отново.
Есенната обработка на почвата при наличие на заболели от фитофтора растения е задължителна. В закрити съоръжения е най-добре почвеният слой да се подмени, но когато това е невъзможно обработката е единствено решение.
Защо на открити терени за обеззаразяване е най-добре да се използват химични фунгициди?
– Действието им не зависи от валежите, температурата и степента на влажност на почвата, което ги прави по-надеждни на открито.
– Използването им есенно време не нанася сериозна вреда на насекомите, които в този период летят много малко.
Химичните фунгициди водят до повишаване на киселинността на почвата и злоупотребата с тях е нежелателна.
За намаляване на киселинността може да се използва костно брашно, доломитово брашно или дървесна пепел.
Меден сулфат за обеззаразяване
Медният сулфат е в състояние да унищожи напълно спорите на гъбичката, нискотоксичен е, лесно се приготвя разтвора за употреба. При висока степен на заразяване се използва 50 г меден сулфат, който се разтварят в чаша вода със стайна температура, като получената смес се изсипва в 5 л вода. С това количество се обработва 1 квадратен метър. Ако са били поразени само няколко растения на голяма площ, тогава дозата се намалява двойно.
Медсъдържащите препарати са ефективни, но честата им употреба и в по-големи количества от 1% не е желателна, защото медта се натрупва в почвата и води до повишена концентрация от максимално допустимата. Допуска се третиране веднъж на 3-4 години.
Колоидна сяра – това сиво-жълтеникаво вещество е доста токсично за хората и животните.
За обработване на почвата след заразяване с фитофтора се използват: 10г на 10 л вода за 10 квадратни метра.
За профилактика: 10г на 10 л вода за 100 квадратни метра.
Желателно е колоидната сяра да се използва при температура на почвата 15-17 градуса по Целзий. Когато почвата е студена разтворът се загрява до 32-35 градуса.
Калиев перманганат – ефикасно средство срещу гъбични заболявания. Разтворът за 1 квадратен метър се приготвя, като 5 г от съединението се разтварят в 10 л вода.
Обеззаразяване на почвата в оранжерии
Най-добре се обеззаразява чрез подмяна на почвения слой. Когато това е невъзможно се използва вода, доведена до температура на кипене. Желателно е водата да се нагрява в близост до съоръжението, за да се съхрани високата температура. При поливане е нужно водата да проникне на дълбочина 15 см.
Когато заразяването в затворените съоръжения е било над 60%, тогава към кипящата вода се добавя 2 г меден сулфат на 1 л. Може да се използва и калиев перманганат.
