Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен, който е част от структурата на Селскостопанска академия, проведе на 22 август Открит ден на десертното и винено грозде. Инициативата бе под патронажа на Министерство на земеделието, храните и горите и Централното управление на Академията в София съобщиха от пресцентъра на ССА. Научноизследователската институция в Плевен бе в услуга на присъствалите лозари, гроздо- и винопроизводители от лидерската си позиция в сортоподдържането на лозарството и технологичните изследвания на винени сортове за производство на нови асортименти вина и напитки. В момента генбанката на Института включва 1695 културни сортове лози, 220 елитни хибридни форми и клонове, 89 директни хибрида и 41 подложки. Разполага и със собствени лозя и изба за производство на качествени вина.
Като домакин на събитието ИЛВ-Плевен организира ползотворна дискусия по проблемите в сектора, експертно запознаване на място с актуалните десертни и винени сортове, дегустация на най-вкусните от тях и на вина, разработени от технолозите на Института.
Проф. д-р Мирослав Иванов, един от ерудираните селекционери в Института, представи на участниците в Открития ден най-подходящите за отглеждане в страната ни десертни и винени сортове лози. По думите му „конвенционалното производство на грозде включва в себе си всички методи за отглеждане на лозата и борба с болестите и неприятелите. При това производство имаме за цел развитие на пълния биологичен потенциал на растението, като борбата с болести, неприятели и плевели се извежда основно чрез употреба на химични продукти (пестициди), а подобряване количеството и качеството на продукцията от грозде чрез торене.“
Климатичните промени влошават качеството на виното!
От белите десертни сортове, като подходящи за отглеждане в конвенционално производство в България, проф. Иванов посочи Супер ран Болгар, Плевен, Диана, Брестовица, Болгар, Италия.
От червените десертни сортове за конвенционално производство определи Мискет плевенски, Велика, Палиери. Подходящи сортове за конвенционално производство са и безсеменните десертни - Хибрид VІ-4, Кондарев 6, Кондарев 10, Русалка 3 и Кишмиш лучистий. „Препоръчаните сортове са типично десертни с големи до много големи, полусбити до рехави гроздове с едри до много едри зърна и типично добре изразено оцветяване на кожиците. Дегустационните характеристики на тези сортове ги представят като подходящи за консумация в свежо състояние. Трябва да посочим, че за района на Северна България те трябва да се отглеждат приземно загребно за да се избегне риска от измръзване през зимата“, коментира проф. Мирослав Иванов.
В презентацията си той даде информация и за подходящите за конвенционално производство винени сортове. От белите винени сортове като такива определи Мискет Отонел, Тамянка, Мискет врачански, Мискет варненски, Шардоне, Совиньон блан и Траминер. Като подходящите за конвенционално производство червени винени сортове назова Сира, Мавруд, Каберне совиньон, Рубин, Букет, Гъмза и Широка мелнишка лоза. За някои от посочените сортове, като Тамянка, Мискет врачански, Димят, Мавруд, Широка мелнишка лоза и Мерло, проф. Иванов уточни, че са по-чувствителни на ниски зимни температури и не трябва да се отглеждат стъблено в Северна България.
Актуални безсеменни сортове грозде!
За ориентираните към биологичното производство професорът селекционер от ИЛВ-Плевен припомни, че то е в пряка зависимост от правилният избор на сорт, на подходящо място (район) за отглеждане, на подходяща технология и на строго ограничаване на химическите препарати. Биологичните лозари получиха от проф. Иванов и конкретна експертна и научно доказана информация за подходящи сортове за биологично производство бели десертни (Гарант, Августин, Восторг, Гарант и Плевенски фаворит) и червени десертни сортове (Любимец и Дружба).
