С предложения нов модел за прилагане на бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. държавите членки сами ще определят условията за допустимост на площите, които ще бъдат подпомагани, вместо това да става централизирано с правила, установени на ниво Европейски съюз. С премахването на допустимия слой се очаква да се стигне до съществено опростяване, тъй като държавите членки сами ще фиксират условията, отговарящи най-добре на конкретните им обстоятелства. Това е записано в проекта за регламент за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на Европейския парламент и Съвета на ЕС, който е качен на страницата на министерството на земеделието.
Ключов основен параметър в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. е 5-процентното съкращаване на бюджета за ОСП, обявено от Европейската комисия през май 2018 г.
В последния вариант на регламента се поставя силен акцент върху грижата за околната среда и заетостта, затова вниманието се измества към дейността на малките и средните земеделски стопани като начин за запазване на работните места в селските райони.
Държавите членки ще бъдат задължени да разпределят 30 % от плащанията по първи стълб за допълнителни плащания по четири схеми, където земеделските стопани могат да участват доброволно, а именно - биологично земеделие, постоянно затревени площи, райони с природни ограничения и линейни елементи на ландшафта. Целта е по този начин да бъде насърчено допълнително участието в действия, свързани с климата, и устойчивото управление на природните ресурси, се посочва в еврорегламента.
Що се отнася до доходите на земеделските стопанства, от значение е както равнището, така и разпределението на подпомагането. По-доброто насочване на подпомагането към малките и средните земеделски стопанства и към районите с природни ограничения може да спомогне за запазването на работни места в стопанствата и на селскостопанската дейност на цялата територия, като по този начин ще бъде укрепена социално-икономическата структура на селските райони.
При новия програмен период допустимостта на плащанията вече няма да зависи от законосъобразността и редовността на плащанията към отделните бенефициери, а плащанията на държавите членки ще бъдат допустими, ако отговарят на съответстващ краен продукт и това трябва да бъде разписано в стратегическите планове на съответните държави, се посочва в проекта на регламент.
С документа се предвиждат намалявания или спирания на месечните или междинните плащания с цел подпомагане осъществяването на контрол за законност и редовност. С оглед на новия модел за осъществяване на политиката тези инструменти следва да се използват в подкрепа на осъществяване, основано на качеството на изпълнението. Също така следва да се поясни разликата между намаляване и спиране.
С проекторегламента се дава възможност на Еврокомисията да спира плащанията. Това може да стане в случаи на забавен или недостатъчен напредък към постигането на целевите стойности, определени в националния стратегически план. ЕК трябва да изиска посредством акт за изпълнение от съответната държава членка да предприеме необходимите корективни действия в съответствие с план за действие, който да бъде изготвен в рамките на консултации с Комисията и да съдържа ясни показатели за напредъка.
Макар държавите членки да отговарят за приемането на свои собствени програми за проверка, необходимо е тези програми да бъдат съобщавани на Еврокомисията, за да може тя да поеме своята надзорна и координационна роля ш да гарантира, че програмите са приети въз основа на подходящи критерии и да осигури проверките да бъдат концентрирани върху сектори или предприятия, където рискът от измами е висок.
От съществено значение е всяка държава-членка да определи служба, която да отговаря за мониторинга на проверките на търговски документи, предвидени в настоящия регламент, и за координиране на тези проверки. Така определените служби следва да бъдат независими от службите, които извършват проверките преди плащанията. Информацията, събрана по време на тези проверки, следва да се защитава като поверителна с цел опазване на търговските тайни.
За да съществуват условия на равнопоставеност между бенефициентите в различните държави членки, на равнището на Съюза следва да се въведат определени общи правила относно контрола и санкциите във връзка с предварителните условия.
Макар че държавите-членки могат да определят сами санкциите, те следва да бъдат пропорционални, ефективни и възпиращи и да не засягат други санкции, установени в правото на Европейския съюз или в националното право. За да се осигури ефективен и последователен подход от страна на държавите членки, е необходимо на равнището на ЕС да се предвиди минимална ставка на санкциите за допуснато за първи път неспазване на правилата поради небрежност, докато повторното неспазване следва да води до прилагане на по-висок процент, а наличието на умисъл — до пълно изключване от системата за плащания. За да се гарантира пропорционалността на санкциите в случаите, в които неспазването на правилата е от незначителен характер и за първи път, държавите членки следва да разполагат с възможността да въведат система за ранно предупреждение.
Тя ще се прилага за отделни случаи на неспазване на правилата, които са констатирани за пръв път и предвид своята незначителна сериозност, обхват и продължителност не водят до намаляване или изключване. Ако при последваща проверка в рамките на три последователни календарни години, се установи, че неспазването не е отстранено, ще има обратно действие към нарушителите.
