Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. има за цел да обедини сегашните първи и втори стълб на подпомагане в общия стратегически план, който всяка държава-членка ще защитава пред Европейската комисия. Самото одобрение ще става в рамките на осем месеца. Това обявиха експерти от министерството на земеделието по време на първата дискусия с бранша за новата ОСП, в която участваха министърът на земеделието Десислава Танева, трима от заместниците й –Вергиния Кръстева, Лозана Василева и Янко Иванов. На събитието присъстваха още ръководителят на координационната група за изготвяне на Стратегическия план за ОСП Мария Христова, служители от постоянното представителство на България в Брюксел Марина Бракалова и Георги Ралчев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, директори на дирекции към Министерството. В срещата участва и Йоаким Руквид, президент на германската асоциация на фермерите и президент на Конфедерацията на селскостопанските асоциации в ЕС КОПА.
Самата реформа за ОСП не може да бъде завършена, преди да се финализират преговорите по Многогодишната финансова рамка след 2020 г., които по предварителни прогнози се очаква да приключат в края на финландското председателство на Съвета на ЕС в края на тази година или в началото на 2020 г., при германското председателство.
Една от основните теми към момента е проектобюджетът на ОСП след 2020 г., поясни Марина Бракалова. Известно е, че парите от Европейския фонд за развитие на селските райони ще бъдат намалени за сметка на националното съфинансиране и това ще засегне всички държави членки.
По отношение на директните плащания един от най-важните моменти касае сближаване нивата на плащанията между държавите членки, или т.н. външна конвергенция. Правилото е в рамките на следващия седемгодишен период парите за директни плащания постепенно да нарастват, докато се покрие 50% от разликата между настоящото национално ниво и нивото от 90% от средното за ЕС. Тази разлика не е голяма за страната ни.
По отношение на таваните за директни плащания повечето държави са съгласни изискването да не е задължително за страните от ЕС, а да се прилага индивидуално от отделните държави-членки.
С оглед заложеното сближаване на плащане на единица площ в ЕС предварителните изчисления на средствата за бъдещия програмен период (2021-2027 г.) показват прогресивно увеличение на средствата за директните плащания за България до 2027 г. с около 0.7 % (5,3 млрд. за настоящия период в сравнение с 5,7 млрд. за бъдещия период).
До момента от началото на преговорния процес България е подкрепила две декларации на групи държави членки, които настояват за запазване на настоящето ниво на подпомагане от ЕС. Предложението на Комисията относно таваните за директни плащания въвежда съществена промяна в сравнение с прилаганото до момента прогресивно намаление и таван на плащанията, което засяга само Схемата за единно плащане на площ. Новото е, че се въвежда редукция в плащанията по всички схеми за директни плащания, включително и по обвързаната подкрепа, еко-схемата, преразпределителното плащане и плащането за младите земеделски стопани. Позицията на страната ни е, че тези схеми са насочени към подпомагане на земеделските производители, в сектори със специфични проблеми и тяхното редуциране е нелогично и непоследователно. В съответствие с целта за осигуряване на по-съществена субсидиарност е необходимо да бъде оставено като национално решение дали да се поставят тавани на плащанията и скала на намаление. По този начин ще бъде дадена максимална възможност за отразяване на националните специфики и ситуации в отделните държави членки.
По отношение на обвързаната подкрепа Комисията предлага намаление от прилаганите към момента 13% + 2% за протеинови култури на 10%+2%. В рамките на дискусията присъстващите се обединиха около мнението, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България и увеличаването на процента на подпомагане е много важно за бранша.
Относно предложението на Комисията за отпадане на възможността за прилагане на преходна национална помощ след 2020 г., страната ни ще продължава да настоява да бъде намерено приемливо решение с цел поддържане стабилността на доходите на земеделските стопани.
Искането на Европейската комисия е 20 процента от средствата за националните стратегически планове да отиват за екология. По време на румънското председателство този дял е намален на 15%, като позицията на България е той да падне дори под това ниво.
По време на срещата беше представена и Комуникационната стратегия на страната ни за изготвяне на Стратегически план за ОСП. Тя включва срещи с бранша за обсъждане на важните теми, информационен портал, комуникация чрез имейл на Координационната група и създаване на мобилно приложение за Новата ОСП.
До края на годината ще бъде проведена и втора дискусия с бранша за преговорния процес за ОСП. Дотогава ще бъдат изготвени другите два анализа, необходими за подготовката на Стратегическия план - социално-икономическият анализ на селските райони в България, възложен на УНСС, и анализът на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, възложен на Аграрния университет –Пловдив.
