Темата за обезщетения за унищожените домашни прасета в личните стопанства, които не са регистрирани и нямат мерки за биосигурност, ще бъде поставена на ниво Европейска комисия, тъй като засяга всички страни от Източна Европа, заяви по повод усилията за пресичане на разпространението на африканската чума по свинете министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, цитирана от пресцентъра на ръководеното от нея ведомство. „Комисията ще вземе решение за тях, защото към момента според законодателството те не подлежат на пазарно обезщетение. След това българските власти ще предложат решение“, посочи Танева. Тя добави, че според европейското законодателство след приключване на процеса по унищожаване на животните в регистрираните свинекомплекси държавата е длъжна да обезщети собствениците по цена, определена с наредба. „След това страната-членка подлежи на рефинансиране по този разход от страна на Европейската комисия, като възстановяването е в размер на 75%“, уточни министърът. Тя обаче отбеляза, че за да се случи това е налице изискване мерките, които се прилагат спрямо АЧС, да бъдат съгласно европейското законодателство. „Страната ни получи уверение, че мерките се прилагат според изискванията и у нас ще се проведе тази процедура“, изтъкна Танева.
Освен това всички координационни действия на службите, които се предприемат във връзка със заболяването, се обсъждат със свиневъдния и индустриалния сектор, както и с европейски и български ветеринарни експерти, подчерта тя. Министърът призова за обединение и диалог между всички власти, за да се обясни на обществото колко застрашаващо за икономиката на страната ни е това заболяване.
Тя описа и възможните хуманни методи за евтаназиране на болните животни. При умъртвяване с газ се използва висока концентрация на въглероден диоксид под формата на сух лед, а отгоре се поставя пяна, за да „запечата”, защото процедурите се извършват м помещения, които не са напълно изолирани херметично. Другият метод е чрез електричество.
Танева е убедена, че няма риск от екокастрофа след загробване на заразените свине. „Умъртвените животни се загробват в подходящо за целта място, което е определено в плановете на всеки свинекомплекс“, уточни тя. Министърът изтъкна, че в никоя държава такъв обем животни не е унищожаван по друг начин – загробването на заразени с АЧС животни се използва като метод и в Румъния, където има 1 645 огнища с домашни свине, в Полша – 241 огнища, в Литва – 13. В България към момента има регистрирани 21 огнища, припомни тя.
Танева обясни също, че ндустриалният сектор е категорично против транспортирането на евтаназираните животни до екарисажа в град Варна. „Това е риск за разнасяне на вируса. Няма начин в една кола да бъдат натоварени толкова умъртвени животни и да не се допусне контаминиране на средата, през която тя минава. Вторият вариант са мобилните инсинератори, които имат обекти за събиране и унищожаване на вторичните отпадъци по договори. Никой животновъд не би допуснал кола в стопанството си, която е преминала през обект за унищожаване с АЧС“, обясни тя.
Министърът определи депопулацията на дива свиня като едина от приоритетните мерки на държавата за борба с АЧС. Тя подчерта, че практиката в 13 страни от Европейския съюз, които се борят със заболяването показва, че най-успешно с депопулацията са се справили местните дружинки, защото познават терена добре. „Те трябва да бъдат финансови стимулирани. Към момента имаме 20 случая на АЧС по диви свине. По европейската пътна карта на заболяването ловните дружинки ще претърсват за трупове в инфектираните зони. След това ще се премине към депопулация“, уточни Танева. По думите й извън тези зони ще бъде извършена и масова депопулация и подборен лов, който е разрешен.
