Цели две години са били потребни на родното свиневъдство да се възстанови след огромните загуби, които бизнесът понесе при масовото разпространение на смъртоносната болест Африканска чума по свинете (АЧС) през 2023 г. Затова и днес представителите на този сектор призовават държавните институции да въведат действени превантивни мерки срещу новата заплаха от шап по чифтокопитните животни, която порази Германия и някои съседни държави от началото на годината.
Това беше представено по време на Международния форум на тема „Съвременни тенденции в свиневъдството – научни, пазарни и регулаторни аспекти“, проведен в Тракийския университет в Стара Загора, където учени и свиневъди обсъждаха идеи за приоритетно развитие на този сектор от животновъдството.
От името на колегите си председателят на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов заяви, че „по отношение на днешната заплаха от шап се надяваме държавата да не повтаря старата си грешка, когато 25 процента от поголовието в страната трябваше да бъде ликвидирано заради огнищата на АЧС, а бизнесът понесе огромни загуби“.
Последните анализи на италиански учени показали, че прилагането на превантивните мерки в стопанствата имат невероятно добър ефект, защото подготвят животновъдите и те реагират адекватно на заплахите. В Италия са разработени модели, които дават точни разяснения за етапите за развие на подобно смъртоносно заболяване (като чумата и шапа). Според Михайлов, Българската агенция за безопасност на храните би трябвало да потърси капацитет за прилагане на подобни модели за превенции. Защото при шапната зараза са застрашени не само вече изградените бизнеси, които могат да фалират, но е под въпрос и продоволствената сигурност на страната.
Добрата новина към момента е, че от края на миналата година свиневъдството отбелязва бавно завръщане към нивата на производство преди кризата с АЧС и добитото месо от фермите е с около 4-5 на сто повече от 2023 г. Ако тогава годишно сме добивали 80 хиляди тона свинско месо, то в края на 2024 г. количествата са били 83 хиляди тона. Колокото до броят на свинете, предварителната статистика на МЗХ показва, че броят име 700 хиляди свине, което леко под данните за 2023 г. Но секторът не е конкурентен, тъй като себестойността на българското производство е по-висока от средната в ЕС между 10 и 20% и това дърпа назад българското свиневъдството.
Другият появил се проблем обаче е с европейските цени, които от януари до март тази година драстично паднаха заради шапа в Европа. „На Германия й беше забранено да изнася за трети страни и това доведе до свръхпредлагане в Общността. На такъв тип заболявания фермерите реагират много бързо, защото и чумата, и шапът имат икономически негативен ефект и влияят на пазарите, затова и европейските фермери масово продаваха“, обясни Михайлов. Заради по-високата себестойност на родното производство това се е отразило зле на българския пазар, който е зависим от европейските цени. При вътрешно потребление от 220 хиляди тона свинско месо свинефермите в страната осигуряват само 83 хил. т.
Ситуацията би се променила, ако има дългосрочна визия на държавно ниво за това кои подсектори от животновъдството са приоритетни. Очевидно форумът повдига въпроси, чиито отговори тепърва трябва да се чертаят и на политическо ниво, защото продоволствената сигурност изисква нови решения.
