Пиперът е сред зеленчуковите култури, които проявяват висока взискателност по отношение влажността на почвата. Когато растенията зле растат и плододават, тогава една от основателните причини би могла да се корени в поливането и е важно да знаем, че при него има доста тънкости. За пипера важи правилото, че еднакво вредно може да бъде както преполиването, така и засушаването. Тънкостите са в това, че трябва да намерим „златната среда“.
Изискванията на пипера към влажността на почвата могат да се разделят на два периода – от разсаждането до настъпване на плододаването и вторият период е времето на плододаване.
Първи поливен период
През първия поливен период пиперът не се нуждае от много вода – полива се по-рядко и с по-ниска норма. Тогава времето е прохладно и растенията изпаряват по-малко влага. Независимо от това всяко засушаване на повърхностния слой на почвата се отразява негативно не само върху развитието на кореновата система на растенията, но и върху образуването на генеративни органи – цветове и плодове.
Пиперът има плитко заложена коренова система, която се развива сравнително бавно и всяко преполиване в този период може да доведе до загниване и преустановяване на развитието й, което е резултат от влошаване на топлинния и въздушно-газововия режим на почвата.
Ориентировъчно се препоръчва през този период растенията да се поливат през 10-12 дни.
Втори поливен период
Вторият поливен период на пипера съвпада с топлите летни месеци и по-голямо засушаване, а освен това листната маса на растенията е значително нараснала и транспирацията е много по-голяма. Това налага поливките да зачестят и с по-голяма норма. Недостигът на влага води до загуба на цветове и завръзи, а плодовете остават дребни, деформирани и често се нападат от върхово гниене.
В този период се полива през 5-6 дни, а в много горещо време – и два пъти седмично.
Сроковете и нормите са индивидуални и трябва да бъдат съобразени с конкретните условия – почва, валежи, температура и др.
Интересното при пипера е това, че обича дъждуването, не се бои от влагата по листата, не страда при това от гъбични заболявания. Когато започне да цъфти, се полива изключително кореново, защото пръскането влошава условията за формиране на завръзи.
Пиперът реагира много благоприятно на един познат агротехнически похват, известен като „сухо поливане“. Той се състои в разхлабване на почвата след всяко поливане, като се осигурява достъп на по-голямо количество кислород до корените на растенията. Разрохкването на почвената кора осигурява не само достъп на въздух, но се разрушават капилярите, чрез които се осъществява бързото изпаряване на влагата.
Добре е да се прилага капково напояване и тогава разхлабването ще бъде наложително само след обилни валежи.
За районите с по-кратко лято поливането трябва да се преустанови 10-15 дни преди прибиране на реколтата, което ще ускори узряването на плодовете.
