Пиперът обича топлина, добра осветеност и плодородна почва с неутрална реакция. Не понася течения и предпочита защитени от ветрове места. Важно е да се знаят тези особености при избор на терен за отглеждане.
Като многогодишно растение от тропическите райони при нашите климатични условия пиперът се отглежда като едногодишна култура, защото не понася студеното време.
Вегетационният период е доволно продължителен – 90-100 дни и трябва да бъде съобразен с климатичните особености, защото температурните колебания могат да доведат до неговата гибел
Оптималната температура на почвата и въздуха при отглеждане на пипер е 25-27 градуса. Ако надземната част на растенията се приспособява по-лесно към промяната на температурата, то при кореновата система нещата не стоят така. Тя е много чувствителна, както към температурата, така и към влагата. Почвата трябва да се подържа влажна, но не преовлажнена. Може да се засажда на постоянно място, когато температурата на почвата достигне 13-14 градуса.
За по-лесна адаптация на пипера преди засаждане на постоянно място е задължително той да бъде закален. Преместването само по себе си представлява стрес за растенията и много често води до загуба на цветовете. Най-доброто решение е преди засаждане те да бъдат отделени, а след това пиперът да се подхрани с разтворим тор, съдържащ калций листно или на корен. Калцият помага за по-лесното справяне със стреса.
Кое е по-добре – два или един корен в ямка?
Съществуват различни начини за засаждане на пипер, но най-популярни са засаждане на бразди по схема 60/15 см, когато растенията са по едно в гнездо и 60/30 см, когато растенията са по две. При механизираното отглеждане се практикува и засаждане на двуредови и триредови ленти. Изборът на подходяща схема се определя от много фактори – наклон на терена, начин на поливане, сортови особености и др.
Отдавна позната практика е да се засаждат по два корена в ямка при браздово отглеждане. Обикновено доходността е значително по-висока, а има и други предимства – листата на двете растения помагат по-добре взаимно да се защитят от слънчевото изгаряне и по-дълго да съхраняват влагата в почвата.
Ако в самото начало (при засяването) се засеят по 3-4 семена в контейнерите, а по-късно се отстранят по-слабите и останат по двa корена на разстояние 2-3 см един от друг, тогава те ще прекарат живота си заедно като едно растение с по-силна коренова система, която е по-устойчива и при натежаване на плодовете. Засаждането по двойки е приложимо предимно за нискораслите сортове пипер, които не се нуждаят от формиране.
Известно е, че кореновата система на пипера е повърхностна и стимулирането развитието на стъблата, особено на етапите на плододаване не е желателно. Той е „лакомник“, който се нуждае от постоянно подхранване и поглъща всичко, но азотните торове стимулират развитието на листната маса, но забавят образуването на цветове и плодове.
Пиперът обича калций
Калцият е еднакво необходим както за развитието на кореновата система на растенията, така и за надземните части, което влияе на фотосинтезата и растежа..
Главният проблем, свързан със стреса от недостиг на влага, е върховото гниене, което се проявява като тъмни, вдлъбнати места на плода. Дължи се на недостиг на калций.
При това, невинаги е виновен дефицитът на калций. Много често той е наличен в почвата, но когато е в свързано състояние, е недостъпен за растенията.
Друга причина може да бъде киселинността – когато рН на почвата е много ниска, усвояването на калций е лошо. Зле се отразяват на усвояването и непостоянните нива на влажност. Най-доброто решение е подхранването с разтворими торове, съдържащи калций, които се усвояват лесно чрез листата и корените.
В качеството на профилактика, още при засаждането на растенията, може да се внесе агровермикулит, агроперлит, костно брашно, начупени яйчени черупки или гранулиран калциев нитрат.
