На фона на безкрайните спорове имат ли бъдеще безорните технологии (no till) и доколко ефективни са като заместители на конвенционалното земеделие, практиката в страната вече изобилства с немалко добри примери при отглеждането на полски култури без дълбочинна обработка, отчитайки конкурентни добиви - и то в южните части от страната, където и почвите, и високите температури не са особено благоприятни за печеливш бизнес.
Примерът ни е от полетата на фермера от село Лесово Борислав Петков, който преди четири години експериментира с no till-технологията върху земеделска земя 10-та категория, която като състав и структура почти се доближава до пясъка. „За мен беше важно да развивам бизнес, който щади природата и при ограничените почвени ресурси да увелича плодородието на почвата“, посочи за Синор.БГ Борислав Петков.
Първата година е била най-критична заради големите инвестиции за подготовка на площите, за кредитите и лизинга, съпътстващи дейността на всеки фермер. Постепенно сметките започнали да излизат, най-вече заради по-ниските разходи за производство, които се постигат с безорната технология. „Годината тогава се случи суха и гореща, но заради no till-обработката подпочвената влага в моите полета се запази, в резултат на което постигнах добиви, само с 10 процента по-ниски от тези при конвенционално произведената пшеница“, обясни фермерът.
В същото време качеството на зърното е изключително високо, тъй като с безорната технология почвата започва сама да възстановява необходимите й минерали и вещества, натрупва се и биологична покривка. Като доказателство за това, че растенията се отглеждат в нормална среда е и появата на дъждовните червеи, посочи още Петков.
Тази година фермерът е изключително доволен от качеството на слънчогледа, засят в началото на май, като разходите му за производство са далеч под тези, използвани от колегите му с дълбочинната обработка на почвата. Средно на декар, дори с разходите за жътвата, Петков е калкулирал около 40 лева себестойност - за семена, обработка, торене и човешки труд – и то при най-ниските възможни средни добиви, които биха могли да се получат от слънчогледа.
Сега Петков е в разгара на жътвата на тритикалето, като комбайните му събират по 680 килограма от декар – при средни разходи от 40 лева за декар, обясни още Петков.
Фермерът е готов да спори с всеки от колегите си за плюсовете и минусите на новата и старата технология. „Въпросът според мен е не колко килограма от декар ще получиш, а каква ще бъде твоята себестойност и най-важното – как ще използваш земята, така че тя да ти се отблагодарява десетки години след теб. Защото, както гласи за жалост клишираната фраза, но „ние наистина сме взели на заем природата от нашите деца“ и трябва да мислим, когато я третираме с препарати, различни от биологичните“, заключи още фермерът.
Като мислещ бизнесмен, Борислав Петков се е ориентирал към безорните технологии и поради факта, че при тях не се изисква голям ръчен труд, а в условията на дефицит на квалифицирани кадри това е особено важно за земеделците. Заедно с Петков в стопанството му работят само трима души, които отглежда 13 вида култури върху 10-13 хиляди декара земя.
И понеже диспутът "конвенционално - безорно земеделие" не само у нас, но и по света, накланя везните ту в едната, ту в другата посока, Синор.БГ е готов да представи различни позиции по темата. Особено, когато климатичните промени "чукат на вратата" и това все повече се осъзнава от бизнеса.
Екатерина Стоилова
