От редакцията:
Да бъдеш или да не бъдеш?
Отговорът на този въпрос измъчва Шекспировия герой Хамлет. В тази роля днес са и не само българските, но и земеделците от целия свят. Истина е, че нашият фермер, каквото и да прави, в крайна сметка опира до плуга, закърмен още със спомените за Сивчо и оралото.
Трудно е да скъсаш с една традиция, но пък и новите технологии чукат на вратата, а въпросът за печалбата и оцеляването в днешния свят е все по-остър. Лошото в случая е, че предимствата на новата технология не могат да се проявят за една или две години.
Според специалистите затова е необходимо технологията да се прилага поне пет. А колко са българските фермери, които могат да проявят такова търпение?
Не сме ние, които ще вземем категорична позиция в полза на едното или другото земеделие. Единственото, което си позволяваме, е да предоставим на вашето внимание доста актуалната статия, написана от двама учени от Националния университет за биоресурси в Украйна Сергей Карабинеш и Роман Крикун. А за да не сме съвсем голословни, ще ви представим терзанията и съображенията на един украински фермер, който от години вече прилага технологията No-Till.
В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии:
- дълбоко разрохкване с култиватор;
- оран с плуг;
- дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;
- оран с обръщане на орния хоризонт.
Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта. Тя е
ОСНОВНИЯТ ТЕХНОЛОГИЧЕН МЕТОД ЗА ПОЧВООБРАБОТКА
Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са показани на графиката: пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.
Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия един и същи метод дава различни резултати.
ПЪЛНО ОБРЪЩАНЕ НА ПЛАСТА
се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно и се поставя на дъното на браздата.
ОРАН С ПОДМЕТКА НА ПЛАСТА
означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.
ОРАН С ПРЕДПЛУЖНИК
отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130 - 150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.
При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой, се поставя на дъното на браздата, а долният се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и торът. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27 - 30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина, по-голяма от орния хоризонт, може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30 - 35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт.
АГРОНОМИЯТА Е ИЗРАБОТИЛА СТРОГИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРАНТА
При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.
Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона.
В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.
Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които днес
НЯМА ДОСТОЙНА АЛТЕРНАТИВА НА ПЛУГА
Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.
Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.
Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното й състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност при използване на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.
Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.
Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където
ЯСНО СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ НЯКОЛКО ТЕНДЕНЦИИ
Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.
Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50 - 80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления.
Не е трудно да се отговори на въпроса: Защо фермерите орат?. Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща, и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат.
ПОВСЕМЕСТНО СЕ ПООЩРЯВА ДЪЛБОКАТА ОРАН
или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Трябва да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.
Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата. Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб.
В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизмът, както и негативното отношение от страна на много представители на аграрната наука. Но въпреки всичко това,
НУЛЕВАТА ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА
все по-широко се прилага от земеделските производители.
За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци след прибирането на реколтата се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, което се противопоставя на почвената и ветрената ерозия, осигурява запазването на влагата, пречи на растежа на плевелите, съдейства за активизирането на микрофлората на почвата и представлява база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилно земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само очакваните добиви от зърно, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.
Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и съответно - повишава рентабилността. Запазва се и се възстановява плодородният слой на почвата. Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. В тях се натрупва влага и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.
НЕДОСТАТЪЦИ
Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.
Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.
Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.
Култивираните почви, от които се изпаряват 15 - 20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди.
Така че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да отчита недостатъците на всяка от тях./fermera.bg
