Вместо традиционните за сегашния климат праскови, кайсии и зеленчукови градини след малко повече от 50 години – някъде към 2070-2100-та година, в Югозападна България по поречието на Струма ще се отглеждат мандарини, лимони и маслини, а зеленчуците ще се отглеждат само в оранжерии, като изцяло ще се мине на капково напояване. В същото време дневните температури ще се повишат средно с около 3-4 градуса, като през юли нивата ще бъдат още по-високи – средното увеличение ще бъде с 4-5 градуса.
Този поглед в бъдещето направиха лесовъди от Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП), за които борбата с климатичните промени е тема номер едно. Още повече, че измененията в природата стават все по-осезаеми и ако обществото не вземе необходимите мерки за съхраняване на горите от сега, след няколко десетилетия има опасност от застрашително обезлесяване, което повлича след себе си намаляване на водните запаси и сериозни проблеми за икономиката и селското стопанство на страната.
Проблемът беше разискван при представянето на проект „Адаптиране на управлението на горите в Югозападна България“, подготвен от климатолози, геодезисти и лесовъди, обединени от Сдружение „БАЛКАНКА-2009“- Благоевград, и финансиран от Националния доверителен екофонд, със съдействието на Югозападното държавно предприятие.
В продължение на няколко месеца експертите са наблюдавали температурните промени и влажността на почвите в 140 станции за климата, разположени в различни точки от територията на Югозападното държавно предприятие. Данните са съпоставени с подобни анализи за температурното изменение, направени от 1930 до 1970 година, когато въз основа на тогавашния климат прогнозите за 2019-2020 г. са били съвсем различни.
По онова време учените са прогнозирали, че високите летни температури, на които сме свидетели в момента, ще настъпят някъде към 2027 г., поясни професор Иван Палигоров от Лесотехническия институт. Спътникови снимки над Плана планина пък показват силно намаляване на влагозапасяемостта в региона, като още от 2009 г. до 2017 г. се наблюдава необичайно съхнене на горите.
Още по-голяма тревога будят данните за валежите в Сандански. Ако до 2013 година средногодишните валежи са били над 500 л на квадратен метър, то през 2017 г. те устойчиво намаляват и през 2017 г. г. са били около 480 л.
Фактът, че жегата подранява толкова бързо не е никак обнадеждаващ, затова трябва да се започне превантивна работа за информиране на обществото за въвеждане на превантивни мерки за опазване на горите и за икономично използване на водните ресурси.
В проекта експертите са използвали биоклиматична класификация на испанската фитоценологична школа на Ривас-Мартинес, разработена по поръчка на американската агенция USID, посочи инж. Александър Дунчев от ЮЗДП. Според тези изследвания в периода до 2100-та година в източната част на САЩ ще има огромна промяна в горите, където огромните ареали на разпространение на дъб и бор постепенно ще изчезнат и ще бъдат заменени от насаждения с явор, бук и бреза.
Прогнозите за Югозападна България също вещаят силно намаляване на влагозапасяемостта в почвите, като сега съществуващите запаси около планините Рила, Пирин и Стара планина ще бъдат силно ограничени. Пожарите в горите, болестите и безводието са другите бичове, които заплашват горските ни системи.
„Същите анализи могат да се направят за всяка една друга точка от страната“, посочи още Васил Василев, ръководител проекти във фирма Геополифоник, участваща в проекта.
Проблемът с климатичните промени и засушаването се усеща още по-осезаемо от земеделските производители, чиито добиви все повече намаляват в резултат от намаляването на почвената влагозапасяемост.
Подобно на лесовъдите, които обръщат голяма внимание на постепенното залесяване със сухоустойчиви горски видове, така и селекционерите от научните институти трябва да засилят работата си върху нови български сортове, приспособими към климатичните аномалии, посочиха за Синор.БГ експерти в бранша.
Ето и мерките, които горските експерти са посочили като належащи за изпълнени в проекта за „Адаптиране на управлението на горите в Югозападна България“. Според тях на първо място всяка година учените трябва да извършват сателитно наблюдение на горите, за да могат навременно да откриват измененията в тях.
Същото се отнася и за подземните ресурси в производителните селскостопански региони като Добруджа например, където заради сушата тази година добивите паднаха от 800 кг на 550 кг от декар.
Горските планират и бърза модернизация на средствата за гасене на горските пожари, които се разрастват и годишно унищожават десетки хиляди декара гори.
Друга мярка в горите е залесяването с устойчиви видове, които да не се поддават на съвременните болести, унищожаващи растителността. Според изпълнителния директор на ЮЗДП Дамян Дамянов България би трябвало да приложи някои положителни европейски практики за опазване на горите като в Хърватска например, където бизнесът отчислява 0,001% от печалбата си за горски фонд за поддържане на системите.
Освен за горите в следващия програмен период страната ни би трябвало да изработи и нови модели за преборване с климатичните промени, които да бъдат финансирани, както от европейските фондове, така и от националния бюджет.
