Доказано е, че формирането на кореноплодите на морковите зависи основно от напояването. А чрез промяна в неговата интензивност и честота морковите израстват едри, гладки и с качествена структура. Методът е разработен в Холандия и отчита потребностите на растенията от вода в определени фази от развитието им – просто разумен подход.
Всяко растение има важни етапи – пикове в своето развитие. Същността на този метод се основава на потребността на морковите от вода именно в техните пикове.
Първи пик. Поникването на растенията е много важен етап от развитието им – често поливане с малки обеми, без преполиване. Във фаза 1-2 същински листа много течности не са необходими, защото тъканната маса на растенията е все още малка.
Количеството течности, които растенията усвояват, зависи не само от всмукваната от корените вода, но и от способността на листата да изпаряват влага. При по-високо изпарение потребността е по-голяма и обратно. Тук е важна и предсеитбената подготовка на почвата, и в частност внасяне на необходимите количества азот, задоволяващ потребностите на растенията за израстване на листната маса.
Втори пик (до появата на 3-4 листа). Поливането се намалява за стимулиране на кореноплодите на дължина. То се свежда до минимум не защото ги устройва, а до появата на първите признаци за понижаване на тургора и пресъхване на почвата. Полива се не с малки, а с достатъчни порции вода.
Защо? Морковите са длъжни да се „източват“ към водата – така се формира дълъг и гладък кореноплод. Ако на този етап се поливат обилно, кореновата система се формира разклонена и повърхностна – къси и разклонени кореноплоди с много влакнести (брадати) корени.
Излишъкът от влага на този етап намалява наситеността на окраската на морковите.
Пик трети (около 40 дни след сеитбата). На този етап до известна степен морковите спират растежа на дължина и започват да нарастват на ширина. Нужно е поливане със средна честота, но в голям обем.
Приоритетно е вече не удължаване, а удебеляване на кореноплодите.
Важно е да се знае, че редуването на засушаване и преполиване води до напукване на морковите, особено на фона на недостиг на основни хранителни елементи.
Недостигът основно се получава от неравномерното поливане, защото корените не могат да усвояват хранителни вещества от сухата почва, а от почвения разтвор. Добри резултати дава капковото напояване, особено при внасяне на калиеви торове и трудно разтворими фосфати.
Четвърти пик – това е етап на интензивно нарастване на кореноплодите. Характеризира се със средна честота, но в големи обеми. Нормата на поливане зависи и от други фактори – метод на поливане (дъждуване, капково, редово и др.) и от типа почва. При често поливане нормата е от порядъка на 2-3 м3 на 100 м2.
Количествата ще зависят и от сорта моркови, както и от сезона. Ранните сортове се поливат 10-12 пъти в рамките на вегетацията, но средно ранните и късни сортове до 25 пъти.
Поливането на морковите трябва да се преустанови напълно 2-3 седмици, а понякога (зависи от атмосферните условия) до 3-4 преди изваждането им за съхранение. Това ще определи качеството и плътността на кореноплодите. При поливане в края на вегетационния период съхраняемостта рязко намалява.
