Морковите - истинско богатство на витамини

Морковът е добре известен на човека още от дълбока древност. Елините го наричали Caroton, римляните Carota, а египтяните Galica (галски), което свидетелства за средноморския му произход.
Като културно растение морковът започва да се разпространява едва през средните векове, а сега е един от най-срещаните кореноплодни зеленчуци във всички европейски страни. У нас се отглежда в цялата страна за ранно производство с предзимно засяване, засяване рано напролет и късно полско производство.
Морковът (Daucus carota L.) е двугодишно растение, като през първата година образува листа и формира кореноплод, а на втората - цветоносно стъбло и семена.
Високата хранителна стойност на кореноплодите, добрата им съхраняемост и транспортабилност, както и неголямата взискателност на растенията към кличатичните фактори са допринесли за широкото му разпространение. Съдържат около 15% захари, белтъчини, целулоза, етерични масла, флавоноиди, азотни вещества, витамини А, С, В1, В2, В3, В5, В6, В9, Д, К, Е, минерални соли и микроелементи (калий, фосфор, калций, желязо, магнезий, йод, мед, кобалт), ензими, лецитин.

Полезни и лековити
Редовното консумиране на моркови укрепва зрението поради високото съдържание на витамин А. Те са най-богатият на бета каротин зеленчук. Това вещество има доказани свойства като антиоксидант, предпазва хората от злокачествени заболявания. Витаминът действа профилактично на инфекциозните заболявания на бронхите, гърлото и гласните връзки.
Големият набор на витамини от групата В укрепва нервната система. Високото съдържание на целулоза стимулира функцията на храносмилането и перисталтиката на дебелото черво. Затова морковите се препоръчват във всички диети за отслабване.
Зеленчукът е полезен за диабетиците, които често страдат от дефицит на витамин А и могат да си го набавят с редовна консумация на моркови.
В народната медицина се използва сок от моркови в различни комбинации със сокове от други плодове при множество заболявания, а в козметиката - за хранителни маски при суха кожа на лицето.

Понасят и по-студеното време
Морковът е сравнително студоустойчиво растение. Семената му поникват при температура 3-4 градуса С, кълновете му понасят минус 3-4 градуса С, а кореноплодите издържат до минус 3 градуса С, когато са в почвата. Оптималната температура за растеж и развитие на морковите е 18-20 градуса С. Той е светлолюбива култура и се нуждае от добро слънчево греене. Растенията са взискателни към влагата, особено при поникването и през първите фази на растеж и развитие.
Най-подходящи за отглеждане на морковите са дълбоките глинесто-песъчливи структурни почви, богати на хранителни вещества и чисти от плевели. Морковите не понасят високата киселинност на почвения разтвор и пресния оборски тор.

Сортовете:
Нантски 3 и Победител 4 са български сортове, които са приспособени към нашите условия. Те са с превъзходни ранни, интензивно оранжево-червени, богати на каротин, крехки, сочни, сладки кореноплоди, отлично се съхраняват през зимата.
Предлагат се и чужди сортове - холандски:
Наполи 1 - средно ран с леко заострени, оранжеви кореноплоди.
Надрин F1 - много продуктивен с дълги гладко цилиндрични тип нантски кореноплоди сорт.
Ниагара F1 - средно ранен, високодобивен сорт, устойчив на засушаване.
Френски сортове:
Болеро - сорт със средно дълги червено-оранжеви кореноплоди.
Примо - ранен сорт със средно дълги червено-оранжеви кореноплоди.
Саманта - ранен сорт с вегетационен период около 60 дни, подходящ за връзкова продукция със средно дълги и доста широки кореноплоди.
Бета суит - сорт моркови с лилав цвят, внесени от Тексас, пуснат за продажба от британската верига магазини “Сейнзбъри”, която се надява, че лилавият им цвят ще внесе разнообразие на трапезата.

Сеят се почти през цялата година
Добри предшественици за морковите при предзимно засяване и ранно пролетно са доматите, пипера, краставиците, патладжана, дините и пъпешите, защото оставят почвата чиста от плевели и с добър запас от хранителни вещества, а за късно засяваните през юни - ранни картофи, ранно зеле, ранни краставици, бобовите култури.
В зависимост от това за какво и кога ще се използват морковите могат да се засяват от средата на февруари до средата на юни, а така също и предзимно засяване.
След прибиране на предшественика почвата се дискува или прекопава на дълбочина 10-12 см, с което се цели да се унищожат растителните остатъци и да се запази почвената влага да се създадат и условия за поникване на плевелните семена. Почвата се подравнява.
За промишлено производство на моркови преди основната обработка на почвата през есента в зависимост от запасеността на почвата от хранителни вещества се внасят около 30 кг суперфосфат, 20 кг калиев сулфат и 2-3 тона угнил оборски тор на декар. Веднага след разхвърлянето на торовете се прави основната обработка на почвата на 30-35 см. По това време може да се извърши и грубо оформяне на лехите. Напролет почвата се култивира, заравнява се повърхността и се оформя лехо-браздова повърхност с висока равна леха, тя отговаря най-добре на биологичните изисквания на морковите. Внасят се и хербициди. Когато морковите се отглеждат като късна култура след прибиране на предшественика почвата се преорава плитко, наторява се и се изорава на дълбочина около 25 см, бранува се и се профилира.
Сроковете за сеитба, сеитбената норма и схемата за засяване на морковите се определят от производственото направление.

След 2-3 седмици семената поникват
На малките площи в градината семената се засяват на тирове 60 см един от друг. Гребените им се подравняват и така се получава леха широка около 30 см. Върху нея се оформят по дължина 2 браздички през 20 см и дълбочина 2 см. Понеже семената никнат бавно към тях могат да се прибавят малко семена от салата или репички, които поникват по-бързо и очертават редовете, което е важно за плевенето.
За да поникнат семената по-бързо предварително се накисват за 24 часа във вода с температура 15 градуса С, след което се подсушават и веднага се засяват във влажна почва. След сеитбата почвата се притъпква.
Първото прореждане се прави след образуването на два същински листа, при което растенията се оставят в реда на 2 см. След 15-20 дни се прави второ прореждане, при което се отскубват по-развитите кореноплоди готови за консумация, а растенията се оставят в реда на разстояние 3-4 см. Ако няма валежи през лятото морковите трябва да се поливат през 15-20 дни. Посевът не бива да се засушава и след това да се полива, защото кореноплодите се напукват и деформират. През септември поливките се разреждат, но при суха есен се налага макар и по-рядко морковите да се поливат, за да не завяхват кореноплодите, понижават се качествата и съхраняемостта им.

Грижите през вегетацията продължават
Морковите се подхранват 1-2 пъти с амониева селитра, когато образуват 2-3 същински листа и втори път след около 3 седмици с по 1 кг на 100 кв. м. След това се окопават и поливат.
Разрохкване на почвата се прави 3-4 пъти през вегетацията.
В началото на юни, когато кореноплодите достигнат дължина 6-8 см и дебелина 1-1,5 см започва прибирането им на връзки, като това става избирателно от по-гъстите места на посева. Извадените кореноплоди се измиват и се връзват по 5 броя във връзка.
Масовото изваждане на морковите става през октомври-ноември преди настъпване на студовете. В големите посеви това става чрез подриване с помощта на нож-скоба, а в градините - ръчно. Извадените кореноплоди се подреждат и оставят за няколко часа да просъхнат. След това с остър нож внимателно се изрязват листата до челата и се сортират. Отделят се фракции за пазара, за хранителната индустрия и за съхраняване през зимния период, което става срочно в подходящи ровници.