Начало » Новини » Коментари
14.06.2019 г.

В бъдещата ОСП се залага годишен резерв от 400 млн. евро за гасене на кризи

Дали България ще коригира програмата си
В бъдещата ОСП се залага годишен резерв от 400 млн. евро за гасене на кризи

sinor

Още в началото на 2019 г. министерството на земеделието подготви проект на програма за управление на кризите в сектор „Земеделие“, който е твърде общ и не залага адекватни мерки срещу пораженията, които климатичните промени повличат след себе си. Много преди администрацията да се задейства, фермерите почти на всяка крачка започват да се сблъскват с проблеми като зараждащи се нови болести по растения и животни, за чието неутрализиране фермерите тепърва ще търсят допълнителен ресурс.

В новия пакет от законодателни предложения  на Европейската комисия (ЕК) за бъдещата ОСП 2021-2027 г. е заложено да се създаде кризисен резерв в началото на всяка година за допълнително подпомагане на селското стопанство при кризи, засягащи производството или търговията с агростоки.

Сумата за кризисния резерв е най-малко 400 милиона евро, като при нужда комисията може да коригира тази сума, с оглед на развитието или перспективите на пазара през текущата или следващата година и когато взема предвид наличните бюджетни кредити по линия на ЕФГЗ. Освен това неизползваната сума от кризисния резерв, която е налична в края на 2020 г. се прехвърля за 2021 г.

Какви са заплахите пред българските фермери

Глобалното затопляне и въздействието му върху селското стопанство може да се счита като заплаха, срещу която икономиките ще се борят в по-дългосрочен план. Според прогнозите в глобален мащаб се очаква постепенно повишаване на средните годишни температури, като за България може да се очаква това повишение да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 г. и между 2,0°C и 5,0°C до края на века.

Като се има предвид, че земеделието има по-голяма тежест в българското селско стопанство, изменението на климата би могло да има по-силно въздействие именно върху този сегмент.

Намаляване на реколтата и промени в добивите от земеделска продукция в районите с ниска надморска височина биха били резултат от глобалното затопляне. Негативното влияние би могло да се засили и от по-честите природни бедствия (наводнения, горещини и суша). Очаква се това да увеличи рискът от глад. Добивът зависи от продължителността на периода на растеж и формиране на продуктивността на културите. При зърнените и маслодайни култури съществено значение има продължителността на периода на формиране и узряване на зърното. В резултат от проектираното повишаване на температурите и намаляване на валежите през периодите на формиране на продукцията от основни селскостопански култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) изключително важно е да се проследи изменението на добивите от тези видове през следващите години, се посочва в плана за управление на кризите.

Поради влиянието на метеорологичните условия върху земеделските култури се наблюдава по-ранен цъфтеж на дърветата, удължаване на сезона за отглеждане на лози и промени в другите природни цикли при растенията.

Промени в датите на настъпване на фенологични фази и по-специално, по-ранен цъфтеж на овощните култури или по-ранно узряване, е наблюдавано през последните години на миналия век в много райони на Европа. Тези промени се очаква да продължат и през следващите години от новото столетие. С прогнозираното затопляне на климата, може да се очаква по-нататъшно намаляване на междуфазните периоди от цъфтене до узряване на зърнените култури. Намаляването на репродуктивния период ще съкрати времето за наливане на зърното, което ще се отрази негативно на добивите, при това през лятото изменението на климата ще бъде най-забележимо, като броят на горещите дни би могло да се увеличи с 22-37.

Посочените основни фактори предопределят възникването на епизодични кризисни ситуации, които в голяма степен са свързани с природоклиматичните условия.

Вредителите и болестите винаги са причинявали загуби в реколтите на културите. Промяната в температурата, влагата и концентрацията на атмосферни газове могат да стимулират растежа и възможността за генериране на растения, гъби и насекоми, промяна на взаимодействието между вредители, техните естествени врагове и гостоприемници. За борба с тези вредители често се използват пестициди, които могат да причинят сериозни странични ефекти върху човешкото здраве и околната среда.

Разпространението на вредители и болести, може да доведе до увеличение на количеството на пестициди и ветеринарни лекарства, които да попаднат в храните.     

Промените във валежите, температурата и относителната влажност на въздуха могат лесно да замърсят храните като фъстъци, пшеница, царевица, ориз и кафе с микротоксиногенни гъбички, които могат да причинят фатални последици. През цялата история редовно са се появявали нови видове и щамове от тях, което води до уязвимостта на растенията към вредителите и болестите.

Заразните болести са широко разпространени сред животните. Характерно за тези заболявания е бързото им разпространение, като в някои случаи за кратко време болестта може да обхване цели райони, страни и даже континенти (шап, чума и др.). Животните се заразяват по различни начини – чрез поемане на причинителя през устата, чрез вдишване, през кожата, през лигавиците на очите, чрез половия акт или чрез кръвосмучещи паразити (мухи, кърлежи, комари и др.) в зависимост от болестта. Източник на зараза са обикновено болните животни, които със своите секрети и екскрети изхвърлят възбудителя на болестта във външната среда и замърсяват храната, водата и други предмети, откъдето се заразяват намиращите се в контакт с тях животни.

Кризи от този вид могат сериозно да разстроят земеделските пазари, поради забрани, свързани с движение на животни, търговия със стоки и глобално движение. Производителите на добитък в частност, могат да се срещнат със сериозни икономически трудности.

Изхождайки от състоянието на българското земеделие, за повишаването на конкурентоспособността му е необходимо да се предприемат следните мерки:

-           увеличаване на размера на фермите и средната продуктивност;

-           повишаване производителността на труда и намаляване на разходите за единица труд, повишаване образователното равнище на фермерите;

-           модернизация на фермите чрез подобряване на материално-техническата им база, повишаване на механизацията и иновационната активност.

Отчитайки непрекъсната заплаха от възникване на кризисни ситуации в отрасъла „Земеделие“, свързани с неблагоприятни климатични събития, природни бедствия, заболявания по растенията и животните, екологични катастрофи, ЕК предприема редица законодателни инициативи, свързани със създаване на условия за стабилно развитие на селскостопанското производство с цел гарантиране прехраната на населението и доходите за земеделските стопани. Реформите на ОСП в областта на управлението на рисковете и кризите в отрасъл „Земеделие“ са насочени към прилагането на различни инструменти, които имат за цел намаляването на негативното влияние на икономическите, природоклиматичните и санитарни рискове и бързото преодоляване и ограничаване на последиците от настъпилите кризисни ситуации.

При определянето на риска за намаляване на конкурентоспособността на селскостопанското производство се изхожда от характеристиката на българското земеделие. През последните години то се характеризира с дуалистична структура на земеделските стопанства: от една страна дребномащабни земеделски стопанства и от други големи земеделски стопанства. Около 80% от използваната земеделска земя се експлоатира от 2,3% от стопанствата (средно земеделско стопанство 514 ha), а 87% от земеделските стопанства обработват 4,8% от използваната земеделска земя.

Организационно-стопанската структура в земеделието е нерационална и е сериозна причина за осъществяване на производството по екстензивен начин, при ниско технологично равнище, което намалява продуктивността и производителността на труда в отрасъла.

Недостигът на вода би могъл да окаже огромно влияние върху селскостопанската продукция в България. Сумата на валежите по време на вегетацията се очаква да се понижи поради прогнозираните по-ниски валежи и намаляване на продължителността на вегетационния период, причинени от затоплянето. Всички използвани глобални климатични модели симулират намаление на валежите от март до юни през следващите периоди от века и това влияе неблагоприятно върху влажността на почвата през пролетта и началото на растеж при редица пролетни култури. Тези въздействия биха могли да бъдат специфични за всеки отделен регион и отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина.

Във връзка с това, земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси и да въвежда нови по-сухоустойчиви сортове. От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас, най-уязвими биха могли да бъдат пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.

Новата разработена стратегия за управление и развитие на хидромелиорацията и защита от вредното въздействие на водите подхожда към проблематиката от перспектива в национален мащаб и се стреми към постигане на следните цели:

а) Възстановяване на потенциално обслужваните от хидромелиоративна инфраструктура поливни площи;

б) Защита на плодородни земеделски земи, възстановяване и поддържане на инфраструктура за защита от наводнения и корекции на реки на договорени нива;

в) Увеличаване на нетните ползи, произтичащи от поливното производство на култури и защитата от вредното въздействие на водите;

г) Поддържане на добро състояние на засегнатите водни тела в количествен и качествен аспект, в рамките на районите на басейново управление.

Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства (застрахователни премии) от физически и юридически лица и се задължават да осигурят застрахователно покритие (застрахователни суми) през периода на застраховката, като при настъпване на определен риск (застрахователно събитие), изплащат обезщетение или плащане.

При земеделското производство най-често предмет на застраховане е реколтата (добива, продукцията) и загубата на животни, дивеч, риба и кошери с пчели. 

Застраховката на земеделски култури покрива загуба на реколта от преки количествени вреди от проявени рискове, като: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, измръзване, изтегляне, осланяване, наводнение, киша, задушаване и запарване под дебела снежна покривка, специфични рискове в зависимост от естеството на конкретните земеделски култури.

Застраховката на животни може да покрива загуба на животни вследствие на: пожар; заразни болести, потвърдени лабораторно от ветеринарните органи (антракс, туберколоза, бруцелоза, шап, бяс, устрел, чума); природни бедствия (буря, ураган, проливен дъжд, градушка, наводнение, срутване и свличане на земни пластове и удар от мълния); злополуки (обгаряне от взрив, действие на електрически ток, произшествия с моторни превозни средства, нападение от диви животни, счупване на кости при механичен удар и падане в пропаст при паша); незаразни, паразитни и други болести; eксплозия и емплозия.

Значителна част от земеделското застраховане в България продължава да се прави, само когато е задължително или когато някой друг поема част от този разход, а пожелателната самоинициатива по една или друга причина все още е изключение. Стопаните по-често търсят алтернативи, с които да защитят продукцията си.

Както в България, така и в другите държави-членки на ЕС, застраховката покрива ограничени климатични рискове. Съществуват два основни проблема, които задържат развитието на търговско-застрахователните продукти, покриващи широк спектър от добив, цена или приходни рискове. Първо, много земеделски стопани могат да бъдат засегнати по едно и също време от свръхпроизводство и като следствие от ценовия риск. Второ, асиметричната информация ограничава фирмите в застраховането при изчисляване на вероятността от загуби и това може да доведе до неблагоприятен избор.

По отношение на общественото участие в земеделските застраховки, наличната информация разграничава три основни групи държави-членки на ЕС. В Гърция и Кипър земеделската застраховка е задължителна и има широк обхват. Втората група от държави членки са с установени публично-частни партньорства и различни видове публична подкрепа в застраховането (Испания, Португалия, Италия, Франция, Австрия, Люксембург, Чехия и Словакия, Латвия и Естония). Във всички други държави-членки застраховка се предлага, но без обществена подкрепа и обхваща само някои климатични рискове, като градушка, или някои специфични болести по животните.

На европейско ниво Еврокомисията в своите Насоки за държавните помощи в селскостопанския сектор, фиксира правила за държавите-членки в подкрепа на земеделските застраховки. Помощ до 65 % от разходите за премии е възможно за застраховане срещу загуби от природни бедствия като земетресения, лавини, свлачища и наводнения, както и други извънредни събития. Загубите, причинени от неблагоприятни климатични събития (слана, градушка, заледяване, дъжд, суша) или болести по животните и растенията, могат също да бъдат приравнени към природни бедствия.

България е нотифицирала държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, за период 2015 – 2020 г. Но в програмата за управление на кризи не са залегнали нови инструменти, които да направят българското земеделие конкурентно.

Самата програма за управление при кризи може да бъде допълвана, затова очакванията ни са преди да започне работата на новия Европейски парламент, българската администрация да предложи работещи модели в подкрепа на бизнеса.

В бъдещата ОСП се залага годишен резерв от 400 млн. евро за гасене на кризи
4190

Последни материали
Виж
Съвет на министрите на земеделието на ЕС
България е за запазване на подкрепата на дребните фермери в новата ОСП
Стартират информационни дни за представяне на новооткрити мерки по Програмата за морско дело и рибарство
Предстоящо
Поредно издание на фермерския фестивал в София
Специализираната прокуратура проверява фонд „Земеделие“ заради делото срещу Миню Стайков
Предстои подписване на споразумението
ЕС и САЩ се договориха за внос на говеждо месо без хормони в Европа
Регистрирани са и ново огнище в област Плевен, и нов случай при диви свине в област Добрич
БАБХ потвърди ново огнище на Африканска чума в област Враца
Свързани материали
Виж
Национален семинар на зърнопроизводителите
Родните фермери са натрупали кризисен резерв от 7,5 милиона евро, чака се становище от Брюксел за връщането му
ЕС връща на фермерите 433 милиона евро от кризисния резерв
Европейска комисия
Фермерите в ЕС ще си получат обратно 435 милиона евро от кризисния резерв по ОСП
Финландия отпуска още 15 милиона евро за фермерите, пострадали от руското ембарго
Важно за фермера
През 2017 г. и България ще има удръжки от директните плащания за кризисния резерв на ЕС
Становище на Националния съюз на говедовъдите в България
Животновъдите сами трябва да предложат антикризисни мерки за спасяване на бранша
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам