На 13 юни в министерството на земеделието ще се проведе Консултативен съвет на производителите и преработвателите на плодове и зеленчуци, на която ще се разисква неотложния за разрешаване проблем, свързан с дефицита на родна суровина за консервната индустрия, съобщиха от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
Първата крачка беше направена на 6 юни в Пловдив, където градинари и преработватели се обединиха с намерение от 2019 г. да намерят лостове за преодоляване на кризата. Защото докато българската суровина в консервите е много под 10 процента, няма как индустрията да стане конкурентна, коментираха пред Синор.БГ представители на преработвателния сектор. Мнението им се подкрепя и от градинарите, които отдавна настояват фактическите проверки от фонд "Земеделие" да се правят при прибирането на реколтата и да обхващат поне 10% а не 5% от площите, каквато е досегашната практика. Мариана Милтенова от съюза на градинарите за пореден път постави искането размерът на подпомагането да бъде изчислявано като процент от себестойността на производството на дадената култура.
От страна на фермерите в срещата участваха ръководствата на Националния съюз на градинарите, Асоциация Български пипер и Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, а от страна на агроведомството присъстваха заместник-министър Чавдар Маринов, съветникът му Тодор Джиков, председателстващ асоциацията на картофопроизводителите, и възстановеният на поста шеф на дирекция „Растениевъдство“ в министерството Слави Кралев.
За първи път на тази среща са изнесени потресаващи данни за огромния размер на субсидиите, които България е получавала в сектора на плодовете и зеленчуците, но без никакъв ефект, защото производството, особено при зеленчуците, драстично спада. По данни на Главна Дирекция агрополитики и развитие на селските райони в Европейската комисия от февруари 2018г. се вижда, че България е получила най-голямото подпомагане по обвързаната подкрепа в сравнение с държави като Франция, Полша, Гърция и др.
Родните градинари са получили през 2017 и 2018 г. годишно по 40 и 41 милиона евро, докато в Гърция за преработка са платени едва 5,9 и 5,8 млн. евро, във Франция – 11,9 и 11,8 млн. евро, в Полша – по 15,6 млн. евро за двете години, в Италия – 10,9 и 10,8 млн. евро и т.н.
На фона на тези немалки субсидии, преведени за зеленчуците – средно по 30 милиона евро годишно, ефектът от производството е никакъв. И данните за площите, добитите тонове и добивите от декар при доматите и пипера необяснимо продължават да намаляват. Според статистиката на НСИ производството на домати се срива от 102 548 т през 2017 г. на 85 232 т през 2018-а. Намаление има и при добивите от хектар – ако през 2017 г. са получени 23 434 кг от ха, то през 2018 г. те са 21 815 кг от ха.
Подобно е положението при пипера, където производството намалява от 52 301 т през 2017 г. на 48 755 т през 2018 г.
За бизнеса е ясно, че докато субсидиите се дават за всякакви зеленчукови култури, които нямат нищо общо с потребностите на консервната индустрия, и докато липсва контрол при отпускането на помощта, който да се осъществява от самите браншови организации, ефективността от подпомагането ще бъде нулева.
Именно затова и на консултативния съвет в четвъртък бизнесът ще представи на земеделския министър Десислава Танева няколко варианта за бъдещото подпомагане.
