Маната и оидиума са гъбни болести, които нападат всички зелени части на лозата. Борбата за тях се води през целия вегетационен период - от началото на развитието до началото на узряване на гроздето. Ако пръскането се извършва съобразно развитието на болестите, опазването на лозите е напълно гарантирано. Често признаците на двете болести се смесват и поради тази причина борбата с тях се води неправилно.
От маната се образуват мазните петна с неправилна форма от горната страна на листата, а от долната страна срещу тези петна се появява бял прашец, който лесно се изтрива с ръка. Същите петна се появяват и по другите зелени части. Заразяването на листата става от долната страна през отворите, наречени устица. По другите зелени части и горидата лесно се забелязва този бял прашец. Прониквайки от долната страна на листата, нишките (хифите) навлизат между клетките и чрез смукала черпят хранителни вещества от тях. Белият прашец са спори, които поникват в капка роса и навлизат през устицата за ново заразяване.
При оидиума белезите са други. По повърхността на всички зелени части, в т. ч. и по горната повърхност на листата се появява сив прашец. При изтриването му с пръсти върху зелените части се наблюдават черни точици. От тези места именно гъбата е изсмукала хранителните си вещества. Нишките (хифите) на гъбата не проникват във вътрешността на тъканите на зелените части, а пускат смукалата си да черпят хранителни вещества от клетките на повърхността. Плодните тела и нишките на гъбата оидиум са с пепеляво-сив цвят, зелените части са като посипани с пепел, затова я наричат пепелница или кюлеме.
При чести и силни валежи маната плъзва за 2-3 часа
Зимните спори на гъбата презимуват в почвата. През пролетта при дъжд и локви в почвата и средна денонощна температура около 11 градуса те покълват и заразяват листата. Петната по заразените листа са редки и трудно се откриват. По-късно от тях се образуват летни спори, които бързо покълват и за няколко часа при висока температура заразяват и останалите зелени части. По-късно през лятото при чести и силни валежи болестта плъзва много бързо за 2-3 часа. Най-сигурното опазване на лозата от маната е пръскането да започне рано напролет, когато летораслите са достигнали 20-30 см, времето е топло и има чести превалявания, като първото пръскане е малко преди края на май. Третирането на лозата през лятото се извършва в зависимост от времето и фунгицида през 5-14 дни, за да може новите млади листа, зърната и гроздове да бъдат напръскани. Всяко пропускане може да е фатално. Веднъж масово заразените лози трудно ще се излекуват, дори и всеки ден да ги ръсите. За борба с болестта се използва бордолезов разтвор - 1 %, купроцин супер М - 0,2% и шампион - 0.15% за предпазно пръскане и ридомил голд МС 68 ВГ - 0.25% с лечебно действие.
Щом разпукнат зимните очи, се пръска срещу оидиум
Лозарите не обръщат сериозно внимание на тази гъбна болест, защото в някои години пораженията от нея са малки, но трябва да знаят, че в други може да нанесе значителни щети. Тя не се познава добре като маната или се смесва с нея. Доскоро оидиумът е бил познат само в райони, разположени около бреговете на големи водни басейни - морета, язовири и реки, където атмосферната влага е много висока. Сега тя се развива и във всички райони на страната. Гъбата презимува под формата на зимни спори в почвата или върху зимните очи на пръчките. През пролетта при дневна температура 14-15°С спорите покълват и извършват първите заразявания. След това се появяват летните спори, които масово разнасят болестта върху всички зелени части. Гъбата се развива при висока температура и висока атмосферна влажност. Първото третиране е при набъбване и разпукване на зимните очи. Второто - когато леторастите са 10-15 см, третото - през време на цъфтежа и четвъртото - при наедряване на зърната. За борба с оидиума се използват топаз 100ЕК - 0,015%, байфидан 250ЕК - 0,01 % и др. Те могат да се смесват с препаратите, използвани срещу маната. Може да се използват и смесени препарати.
