Сибирският лук (Allium schoenoprasum), известен още като Шивес, Див лук, Резанец, е луковично тревисто многогодишно растение. В отделните региони се използват различни синоними, но всички значения водят към „срязан лук“, защото се режат листата. Той е вид салатен лук, местен за Европа и Азия.
Описание и особености
Луковиците са дребни (2-3 см дълги и до 1 см в диаметър), конични и растат нагъсто в групи – по 15-20 броя, прикрепени към късо коренище. От основата излизат бели нишковидни корени, които понякога достигат на дълбочина 0,5 м. На втората година всяка луковица стрелкува, като формира тригранна цветна стрела, и след това цъфти ежегодно.
Надземната част предствлява фалшиво стъбло и тънки, кухи тръбообразни листа с яркозелен цвят, дълги 25-45 см, 2-3 мм в диаметър.
Цветовете са бели, виолетови или лилави, звездовидни с шест венчелистчета и събрани в съцветия по 10-30 заедно. Семената узряват през лятото и се образуват в малка семенна кутийка.
Луковичките и листата имат вкус на кромид лук, но притежават много по-нежна консистенция и аромат.
Различните сортове се отглеждат като едногодишна, двугодишна или многогодишна култура. Практически на едно място расте 3 години, а след това се дели и се разсажда. При този начин на отглеждане лукът постоянно ще формира голямо количество нежни листа, основен продукт на тази култура.
Листата на възрастните растения издържат краткотрайни застудявания до минус 6-8 градуса, а на младите - до минус 3-4 градуса.
Избор на място
Основното изискване е осигуряване на подходяща влага и защита от пряка слънчева светлина. При продължително излагане на слънце листата стават груби и губят нежната си консистенция.
При формиране на цветни лехи или бордюри могат да се комбинират няколко многогодишни сорта. Едногодишните е подходящо да се отглеждат на отделни лехи.
Предшественици и съседи
Резанецът не се конкурира с моркови и домати, но за тях е полезен съсед.
Не е съвместим с фасул, грах, зеле и цвекло.
Добри предшественици при сеитбооборота са зеленолистните култури, домати, краставици, репички и картофи.
Дивият лук е медоносна култура и привлича пчели и опрашители, способства за опрашването на ягодоплодните култури.
Шивес лукът защитава някои други култури от листни въшки, земни и кръстоцветни бълхи. Те не понасят аромата му.
Подготовка на почвата и засяване
Сибирският лук няма особени изисквания към почвения състав, но се развива по-бързо на влажни и плодородни участъци. Важно е да бъдат освободени от коренищата на многогодишните плевели.
Ако почвата е глинеста, се внася хумус или компост.
Семената се засяват в маркирани редове на дълбочина, която не надвишава 1 см. Растенията се разреждат след образуване на един истински лист, като се оставят на растояние 10-12 см.
През първата година почвата трябва да се разхлабва постоянно и да се почистват плевелите. По-късно образува гъста зеленина, която напълно покрива почвата.
Подхранване и поливане
Растенията за първи път се подхранват след първото срязване на листата. Използват се комплексни торове NPK, като съотношението може да бъде различно, но не бива да се превишават указаните в инструкциите дози. Следващото подхранване е след 2-3 среза на листата.
За подхранване може да се използват и органични вещества – птичи тор, оборски тор или пепел.
Резанецът е водолюбива култура, която се нуждае от системно поливане. Почвата трябва да бъде влажна, но не заблатена. При засушаване листата загрубяват и губят вкусовите си качества. Срязват се 3-4 пъти годишно.
Размножаване
Шивес лукът се размножава чрез семена или посредством деление на луковичките.
