На фона на пошлите скандали с къщите за гости на знайни и незнайни персони от властта, старото школо в габровското село Съботковци е от онези реално действащи къщи за гости, изградени без европейско финансиране, която днес пази живо едно китно планинско селце, иначе изправено пред нерадостната съдба да изчезне напълно от картата на България.
Става въпрос за малката семейна къща за гости „Старото школо“, изградена преди 7 години на мястото на старото килийно училище, която превръща Съботковци в олицетворение на съвременната история на емигрантската ни родина, където малкият бизнес се крепи единствено на ентусиазма на местните патриоти. И понеже сме в Светлата седмица след Великден, някои ще кажат – и на божията помощ, защото не можем да не отдадем дължимото на онзи дух, който продължава крепи българина в борбата му за духовно оцеляване, макар и днес, векове след Възраждането.
Ще попитате защо ви разказваме за „Старото школо“, наречено още „Боженски чифлик“. Първо, защото село Съботковци няма съдбата на намиращия се само на пет километра от него архитектурно-исторически резерват Боженци, където туризмът е спасителният пояс срещу обезлюдяването. И второ – защото в китния Габровски Балкан да правиш бизнес в днешни условия е като да тикаш сизифовски камъни по нанагорнище в един митичен свят, наречен „родна българска картинка“.
Не мислете, че авторите на тази история са свръхгерои. Това са хора като всички нас, за които Съботковци е родното място, в което искат да живеят, да работят и да се чувстват пълноценни. И благодарение на чийто бизнес днес в селото постоянно живеят двайсетина души, а покрай къщата за гости – през лятото се пълни и с хора от цял свят, в това число и български емигранти.
Благодарение на тези хора жителите на Съботковци са обновили и църквата в селото, градена още през турско робство в средата на 19-и век. С дарения на спомоществователи преди десет години порутеният покрив е възстановен - с усилията на строителна фирма от потомци на старите съботковци, включили се в патриотичното дело за запазване на църквата „Свети Николай Чудотворец“. И забележете, въпреки нежеланието на Великотърновската митрополия да даде разрешение за този ремонт, сякаш всевишният отгоре помага на строителите, така че за 20 дни през декември преди десет години те успяват да покрият храма - и ден след това се изсипва метър сняг.
С дарителски средства е купена и нова камбана, така че днес този храм се издига величествено над малкото село. А плътно до него се намира „Боженският чифлик“, гостоприемно отворил врати за посетители от близко и далеч.
Освен за къщата за гости, за която се грижат основно майката Ели и жена от селото, двамата мъже в семейството Илия и Петър развиват и животновъдство, което почти изцяло е поето от най-младия член в семейството Петър, носещ името на дядо си. От края на 2018 г. младите фермери от цялата страна избраха Петър Петров за председател на възродената им национална асоциация, така че днес бизнесменът развива и активна обществена дейност.
Макар и на 27 години Петър е натрупал дълъг стаж като животновъд. Началото е поставено от баща му, който през 1993 година купува първите две крави, за да осигури мляко за децата. От дете Петър обиква животните и поема грижите за тях, като на 18 години става млад фермер. Неслучайно и професионалното му образование е свързано с ветеринарството като магистър зооинженер.
Емигранството обаче не го подминава, защото като повечето връстници от неговото поколение и Петър има един период, в който решава да търси работа извън България. В слънчевия Кипър той се задържа пет лета, през които работи, докато зимите си се връща в Съботковци, за да работи на фермата. Решава да трупа и професионален опит в САЩ, където по линия на консултантските програми на Фондация „Америка за България“ в две поредни години посещава двуседмични практики, изучавайки особеностите на селското стопанство зад Океана.
Именно затова и когато се връща в България, Петър вече има редица нови идеи, които се опитва да наложи в семейната ферма. Периодът съвпада и с фалита на основния бизнес на родителите му като търговци през 2011 г., когато семейството решава, че освен с животновъдство ще се занимава и със селски туризъм. И на мястото на старото общинско училище, купено преди това от бащата Илия, издигат къщата за гости, получила сертификат и като „Зелена къща“ Green lodge. Там гостите биват богато нагостявани с традиционни блюда, почти изцяло приготвени от продукти, произведени в „Боженски чифлик“.
Освен фермата от 30 крави и малко под 50 овци в стопанството се отглеждат още пъдпъдъци и зеленчуци в малка оранжерия, поддържана за нуждите на туристите. В бъдеще Петър възнамерява да възстанови и конната база. Заедно със свои приятели и хора от региона младият фермер е дал инициатива и вече са изградени няколко екопътеки, които също привличат любители на природата от цялата страна.
Фермата вече е подала документи и за регистрация по наредба 26 за директни продажби от фермаат, което ще им позволи да преработват млякото на място и да предлагат собствено сирене и мляко за туристите.
Стопанството на Петрови годишно се посещава и от групи с деца по образователни програми, насочени към възпитанието на малките на любов към природата. Освен с животните от фермата децата се срещат и с екзотични птици, които се отглеждат с декоративна цел от стопаните. Благодарение на Фондация „Америка за България“ Петрови са отпечатали и детски книжки за илюстрация, като търсят отново дарители, които биха могли да ги подпомогнат в издаването на по-големи тиражи за възпитаване у децата на любов към животните.
По линия на „доброволците за работа в домашни ферми“ Петър е дал координатите на своя чифлик в световната мрежа wwoof.net, така че в Съботковци вече са идвали да доят животни и да прекопават зеленчуци чужденци от Тайван, Нова Зеландия, Австрия, Колумбия, Унгария и от къде ли не.
И всичко това по инициативи, подкрепени по линия на международното сътрудничество. Може би защото досега предприемачите от Габровския Балкан много рядко получават помощ от родната администрация. Макар селото да е в планината и да се намира на 520 метра надморска височина, по евростандартите то не се води планински, а само необлагодетелстван район, което е напълно необяснимо, откъдето и да го погледнеш. Затова и те не се числят в подпомагането като планински район. Единствената помощ, която фермата годишно получава, са плащанията за пасищата. Преди години са участвали за техника по подмярка 4,1 от ПРСР, но са били одобрени едва 50 на сто от разходите им, затова са се отказали от това подпомагане.
Това обаче не отчайва младият предприемач, чиято философия е да разчита основно на семейството и на онези европейски програми, при които би могло да се участва директно. Може би затова и като председател на Националната асоциация на младите фермери той предпочита колегите му постигат исканията си основно чрез диалог. Затова и на последните протести преди Великден асоциацията не искаше оставката на земеделския министър, а търсеше разбиране, което би могло да се постигне с общо обединение между браншовите организации. Дипломация, на която очевидно ще ставаме свидетели в бъдещата комуникация между бизнес и администрация.
И която най-после би трябвало да доведе до успех, защото така трябва да се случва в Европа.
Екатерина Стоилова
