Салатата е една от най-чувствителните култури спрямо бялото гниене, като особено силно се нападат късните салати и семенните растения. Като причинители на слероцийното гниене по салатата са установени два вида - Sclerotinia sclerotiorum (Libert) Masse и S. minоr Jagger.
Първите признаци на болестта се проявяват върху листата, които лежат върху почвената повърхност, под формата на светли воднисти петна, разпространяващи се и върху стъблата. Постепенно долните листа се превръщат в мека водниста маса, без гнилостна миризма, която впоследствие потъмнява и изсъхва. Върху стъблото и в пазвите на листата се образува бял плесенов налеп. При семенните растения силно се повреждат цветоносите, разклоненията и съцветията. Всички растителни части, разположени по-високо от напетняванията, изсъхват. В сърцевината на повредените стъбла се образуват черни, едри склероции.
Причинителите на склероцийното гниене по салатата се съхраняват в нападнатите растителни части или в почвата, където запазват жизнеспособност до няколко години. Монокултурното отглеждане на салатата способства за натрупване на инфекция в почвата. Болестта се развива силно при висока температура и при почвено преовлажняване.
Защита: Спазване на 4-годишно сеитбообращение при отглеждане на салатата. Да не се използват тежки и кисели почви, както и високи норми на азотно торене. За тази култура да се отделят проветриви и добре дренирани почви. Поливният режим да бъде добре балансиран, като се избягва преовлажняването. Растителните остатъци да се ликвидират чрез дълбоко заораване след прибиране на реколтата. Склероциите на причинителите на болестта загиват при пропарване на почвата, което може се практикува при отглеждане в култивационни съоръжния.
