Чесънът вече е прибран и почвата е гола. Ако я оставим така до пролетта, това означава, че ще позволим на плевелите да се размножат, а тя да се пресуши и уплътни. Краят на лятото е последната възможност, в която можем не само да помогнем на почвата да се възстанови, но и да получим допълнителна реколта.
Защо е добре да се засее подходяща култура на освободената почва след чесъна?
Голата почва е загуба на ресурси. Структурата се влошава, плевелите бързо заемат освободеното пространство, черпят хранителни вещества, а дъждовете отмиват останалите. До пролетта почвата вече е много по-бедна, отколкото е била след прибиране на чесъна.
Правилният подбор на следващи култури решава няколко проблема едновременно: предпазва почвата от плевели и ерозия, подобрява нейната структура и микрофлора, обогатява я с органични хранителни вещества и дава допълнителна реколта преди зимата.
Какво да засеем?
Първият вариант са сидератите, които са добра инвестиция за бъдещата реколта. Ако нямаме за цел втора реколта, а само възстановяване на почвата, тогава засяваме сидерати. Корените им разрохкват почвата, зелената маса, вградена в нея, се превръща в ценен органичен тор, а самите растения потискат развитието на плевелите и се борят с болестите.
Белият синап е шампион по скорост. Той пониква много бързо, потиска плевелите, дезинфекцира почвата срещу гъбични инфекции и я разрохква с мощната си коренова система. Може да се сее веднага след прибиране на чесъна и да се коси след около месец и половина. Синапът действа като естествен антисептик, защото корените му отделят вещества, които потискат патогените.
Фацелията е най-добрият сидерат за засяване след чесъна, защото няма общи болести и вредители с градинските култури, расте сравнително бързо, привлича опрашители и подобрява структурата на почвата.
Зимният овес и ръж образуват гъста зелена маса, препятстват растежа на плевелите и способстват образуването на хумус. Косят се през пролетта.
Белият синап и маслодайната ряпа са отлични бързи варианти, но само ако не планираме да отглеждаме през пролетта зелеви, репички или дайкон, защото споделят общи вредители.
Вторият вариант осигурява бърза реколта от зеленолистни и кореноплодни зеленчуци. Ако трябва да осигурим не само почивка за почвата, а допълнителна продукция за зимата, тогава е добре да засеем ранни култури, които дават добив за 4-6 седмици – спанак, рукола, салати, копър, дайкон, репички и др. Те се развиват бързо и осигуряват реколта преди слана. Важно е да се засяват на по-голямо разстояние и да се поддържа необходимата влажност.
Трети вариант е засяване на пекинско зеле. Неговите съвременни хибриди дават реколта за 40-50 дни. Важно е да се внесат малки количества азотен тор, който ще даде на растенията необходимия начален старт. Може да се използва угнил компост или оборски тор, но свежи не се допускат.
Какво не трябва да се засява и сади?
Късната сеитба на топлолюбиви култури (краставици, тиквички, фасул), които имат по-дълга вегетация – не дава добър резултат. Опитът показва, че дори в закрити съоръжения, това време не е подходящо и реколтата е слаба. Не се препоръчва и засаждането на лук и чесън – добре е да се отглеждат на това място след 3-4 години.
