Състоянието на водните екосистеми в Европа поставя под въпрос бъдещата наличност на прясна вода за хората и за всякакъв вид промишленост, включително и за производството на храни и селското стопанство.
Това пише Хабиер Руиз, старши политически съветник селско стопанство и храна в Службата за европейска политика на WWF за онлайн изданието Euractiv.com.
Водата е един от най-ценните ресурси на природата, но той е под заплаха, допълва Руиз.
Още от началото на тази година водата е в центъра на дискусиите. Световният икономически форум започна с доклад за глобалните рискове и не е изненадващо, че водата беше включена в топ пет на кризите за бизнеса. И това за девета поредна година, подчертава той.
Източниците на сладка вода в Европа са в тежко състояние. Общо 60% от нашите реки, езера, влажни зони, потоци, крайбрежни и преходни води не са здравословни и не отговарят на стандартите за качество и количество на водата, което трябва да бъде постигнато от всички държави членки на Европейския съюз (ЕС) до 2027 г. съгласно Рамковата директива за водите.
Състоянието на водните екосистеми поставя под въпрос бъдещата наличност на прясна вода в Европа, а без вода няма селско стопанство. Приблизително 70% от използваната в световен мащаб прясна вода се изпомпва само за напояване, подчертава Руиз.
Като се има предвид огромното значение на водата за сектора, логично е защитата и устойчивото управление на водите да бъде в сърцето на селскостопанската политика на ЕС. Само че не е, казва той.
Много сектори упражняват огромен натиск върху водните екосистеми и селското стопанство не е изключение. Според доклада на Европейската агенция за околната среда за 2018 г. относно състоянието на европейските води селскостопанското производство е основният източник на дифузно замърсяване (най-вече в резултат на оттока на хранителни вещества, както и на различни химикали), (реки, езера, влажни зони и потоци). Селското стопанство е и основната причина подземните води на ЕС все още да не са постигнали добро химично и количествено състояние заради прекомерно изпомпване за напояване, особено в южните европейски страни.
Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС същевременно долива масло в огъня, като подкрепя по-скоро интензивните земеделски практики, а не устойчивостта. Затвърждават се практики, които разрушават природните ресурси на нашата планета, включително сладководните.
Европейските институции засега не са склонни да настояват за цялостна реформа на ОСП. На хартия в проекторегламентите се споменават водните и други екологични предизвикателства на видно място, но в крайна сметка липсва силна рамка на ЕС, която да задължи държавите членки да интегрират изцяло устойчивото управление на водите в своите стратегически планове на ОСП. Това е важно, тъй като лошото прилагане на селскостопанската политика може напълно да подкопае пълното и ефективно прилагане на законодателството в областта на околната среда, смята Руиз.
Има известна надежда обаче, че европейските законодатели ще подобрят ОСП с цел по-добро управление на водните ресурси. За първи път комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент споделя компетенциите за реформа на ОСП и тя поиска по-високи цели и по-висока базова линия за използването на вода и агрохимикали,както и значителен бюджет за екологични мерки.
Както се очакваше обаче, продължаващите преговори в комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент и в Съвета по земеделие на ЕС са по-малко обещаващи и в някои случаи наистина обезсърчаващи. Разпоредби, които биха могли да доведат до намаляване на натиска върху водните ресурси (като предпазни мерки за инвестиции за напояване или стимули за намаляване на употребата на агрохимикали), биха могли да бъдат отслабени на равнище ЕС, като по този начин ще позволят на държавите-членки да разработят свои стратегически планове на ОСП. Това ще доведе до пълна забрава на общия интерес на ЕС, смята експертът.
